ФенерТази седмица ще ви разкажа какво решихме да има за хапване на двойния рожден ден – и на Ники, и моят. (два лъва с прякор “мечките”, не питайте!) За храната имахме пълен консенсус, макар да трябваше малко да ми се посвият крилата, защото първоначалните ми идеи бяха като за цял панаир. В крайна сметка беше едно по-голямо градинско барбекю парти – както си го знаем, неколкократно отработено и преди. Малката разлика беше, че този път се планираше за 50+ възрастни, 1 бебе Мини Ая и новият й тригодишен батко Ян. Ая и Ян си кликнаха веднага, заради чара и имената ще да е. 🙂

Разбира се основните елементи за подготвяне са храната, украсата и музиката. Отлично си ги бяхме разпределили – аз за музика не отговарям, но пък покривам украсата и храната без месото. Ники е майсторът на барбекюто, там не се бъркам въобще. Не минахме и без родителска помощ, макар да се бяхме зарекли, че няма никой да ангажираме, но и те много държаха да допринесат. Благодарим на всички, които дойдоха – страшни подаръци, но най-вече биг тенк ю за усмивките и готината атмосфера, която донесохте. 🙂

Днес ще спомена какво приготвихме с изключение на тортите ни – за тях в следващите две публикации.

И така. Украсата:

– 5 коктейлни маси от Deli Catering, благодаря им за точната услуга, макар количеството да не е като за сватба. Както и миналата година ги взимам без еластичното покривало, претенциозно ми стои някак. Без нищо повече ми харесва.
– На всяка маса имаше:
o фенер
o плато с хапки
o бурканче с моркови в лимонов сок
o метална кофичка с изсушени лилави цветя

-В двора има беседка, която украсихме с коледните лампички. В нея сложихме къмпинг столовете и познатото ви таралежче с надпис „VIP“ – беше единственото място, където можеше да се седне освен на земята. На беседката завързах две „просторчета“ с малки дървени щипки, където всеки можеше да закачи по едно пожелание за Ники. Все пак той имаше юбилей и си беше важно. Аз с моите 28 години нямам претенция.

– На пътя имаше табелка, къде са ‚мечките‘ и ‚храната‘. Ян с гордост посрещаше гости.
– Малки табелчици в салатите. Направих ги с черна боя за писане с тебешир и форми на гъбки (от Слънчоглед), на които залепих клечки, за да стоят прави.
-Амбалажна хартия за покривка – много е удобно! Освен това ужасно много ми харесва като цвят и как стои. Отклонение – миналото лято бяхме на Лимнос и в един от ресторантите в Мирина месото се сервираше директно върху хартията. Ресторантът беше основно за скара и картофи, един от доста реномираните и посещавани на острова, и всичко се изсипваше върху „покривката“. Така хапването става още по-приятно групово занимание. Е, ние не сме изсипвали салатите върху масата.

– Стъклени шишета за вода от Jumbo, на които си пише за какво са, да не ги обърка някой с домашната ракия. Също и традиционните стъклени шишета от ИКЕА за лимонада.
– Хартиени чинии от биоразградим материал с три отделения. Бих искала всички да бяха с порцеланови чинии, за да намалим значително количеството боклук, но сервиз от 200+ части нямаме. Освен следващият път всеки да си носи чинийка от вкъщи. Защо не? 🙂 Биоразградимите ги продава фирма Galbo, на които също им благодаря, защото каквато и разфасовка да съм поискала е можело. Освен това миналата година слизаха и се качваха заедно с майка ми от офиса си до улицата, където аз стоях със счупен крак и патерици, за да ми покажат какво имат. Тези чинии специално са от супер твърд картон, не се огъват и са много приятни на допир – нищо общо с пластмасовите такива. Чашите са също бели и хартиени, като с черен маркер всеки си ги надписваше и нямаше откраднати ребърца.
– По един брой фризби, федърбал и домино.

Така, сега храната:

– Месото – този път ребра овкусени в мед, крилца, бутчета и кюфтета. Разнообразявали сме преди с американски бургери и карибски пилешки шишчета с чушки и ананас. За Ники a.k.a. грил-мастера има малка купичка с аншоа за замезване. Сосът за месото е купешки, но много любим – казва се Reggae sauce. Няма го в България, но като пътуваме донасяме по 5-6 буркана, да има! Вижте им сайта. Отклонение – основателят на фирмата кандидатства за финансиране в английско реалити, където журито оценява идейния проект и с много гласуване и тн. и тн. авторът получава сума, за да стартира бизнеса си. Този младеж просто ги е пленил със соса на баба си. Мдаа, някъде и такива реалити формати има, далеч по-интересно от Биг брадър.
– Табуле с киноа – заслуга на майката на Ники. В блога има няколко варианта.
– Картофки по ЮАРска рецепта на мама, с масло, зехтин и сол на фурна.
– Гуакамоле – е тук вече се включвам аз. За една голяма купа отидоха 15 меки авокадо, сокът от 3 лайма, 2 малки червени люти чушки, сол. Без пресен лук беше – реверанс към гостите, които не са любители на лука. Още опции тук.
– Зелена салата с чери, пармезан и семчици.
– Тиквички и патладжани на скара, предварително овкусени със зехтин, сух босилек и сол. Досега такива количества гарнитури не бяхме правили, но за да можем да се забавляваме наблегнахме на по-лесни рецепти за всичко.
– Хапки: босилек-моцарела-чери, пъдпъдъчено яйце с кьополу, грозде със сирене Бри, диня с фета, пъпеш с прошуто, малко маслинки с бадем
– Домашна лимонада – с 15 лимона и почти цял буркан мед стават 5 литра
– Хлебчета и напитки всякаки. Оказа се, че текилата много сплотява и, че 100 бири изчезват. 🙂

Ами стига толкова за vol.1, в сряда ще кача рецептата за морковената торта, която Ники си поръча. Всичко това нямаше как да се получи без два подробни списъка със задачи, защото дори и лаймчето за Короната да се забрави, щеше да е лошо.

Препоръчвам каквото може да се приготви и овкуси от предния ден, за да може максимално време да се отдели на гостите. 🙂