Желе от мушмулиНе знам за вас, но аз си имам няколко думички, които искрено ме забавляват без особено да обръщам внимание какво обозначават. Просто думички. И не става въпрос за „фотопатарата“, „барелина“, „Пилинчето“ и др., а за тези, които все пак мога да изговарям вече. Пред „балерина“ още паузирам! Смешни са ми: мотриса, любеница, чушкопек (темата за него е покрита), гайле, кюнец, аджеба, муфа, мушмула и др. Та, докарали мушмули в супермаркета 🙂 За к‘во са им и те не знаят. И макар, че съвсем целнасочено гонех обикновен зарзават, си тръгнах с кило смешен плод. Едно, защото ме спечели с разсмиване и ми напълни душата и второ, защото ми домиля – не ги бях вкусвала поне 15-тина години. На село имаме една мушмула, точно до оборчето на кокошките, и какво да прави човек докато дебне за яйца, освен да яде мушмули… Прибрах се, сложих килото до компютъра, седнахме тримата и настана тишина. Няма как да изям едно кило, сещате се. Обаче, какво друго да ги правя въобще не ми хрумваше и почна едно ровене, ровене в гугъл разбира се. И така, докато не попаднах на купищата “medlar jelly” рецепти. Запретнах ръкава и ми отиде вечерта. И следващата също.

Отклонение:
• Казах на майка ми по скайпа какво режа докато си говорим. Тя: „Ааааааа добрееее, ТИ си мушмула“.
• Споделих на Ники малко по-късно. Реакцията: „Ха-ха, ти си мушмула“.
• Писах следния емайл на Йони:
Аз: neka ti spodelia vecherta si: gledah purvia epizod na breaking bad (da sum i az v chas), sega ucha po mezhdunarodno  chastno pravo za ustnia izpit na 17 nov, na glavata sum s maska za ovce, i prez tova vreme varia za purvi put v zhivota si zhele ot mushmuli. cheers! sega ako mi kazhesh “ti si mushmula” shte si reagirala kakto vsichkite mi blizki 🙂
Из емайла на Йони: shtyah da kaja wtf

На другия ден, с неописуема гордост се похвалих в офиса на целия интернационал как „АЗ направих medlar jelly!“. В петък, когато пътувах обратно за София багажника дрънчеше (извън БГ съм през седмицата, вечерите са тихи и дълги, но това друг път ще го нищим). Колега испанец ме помоли да го откарам до София за уикенда и дискретно се поинтересува за звука. Е, medlar jelly, два буркана, какво да е. „А-ха!“ каза той и сменихме темата. Прекарах продукцията през граница и се прибрах. Оттам нататък за всички вкъщи е абсолютно задължително, който въобще си помисли да си прави чай, да си го подслажда с желе от мушмули. Не захар, не мед, а medlar jelly!

Сега по същество – как се прави?

Измивате колкото мушмули сте приготвили, разрязвате ги на две, слагате ги в тенджера, покривате ги с вода и завират. Намалявате огъня и ги оставяте да къкрят докато омекнат съвсем. През това време приготвяте инсталацията за отцеждане. Ако имате купешка такава, значи кунята ви е супер hi-tech. Аз нямах подходящо парче плат и затова ползвах разтлани марли (2-3 поне, една върху друга, за да е малко по-плътно). Тези марли ги залепих със скоч по ръбовете на една тенджера и направих снопче така да се каже. Сипах там омекналите мушмули с част от водата, затиснах с капака на тенджерата и си легнах. Те са се отцеждали като луди цяла нощ и ми доставиха резултат от 600мл. концентрат.

Сложете тази течност да заври, добавете 375 гр. захар (аз от ужас добавих по-малко, груба грешка), коричките и сокът на 2 лимона. Нека захарта се разтопи на слаб огън, после засилете градуса и нека да ври поне 10 минути. Трябва да почне да се сгъстява и да става като течно желе. Тогава го сипете в сухи бурканчета до горе, затворете добре и го оставете да се втвърди. То се желира докато си седи така в бурканчето. Не пипайте!

Издънката ми беше, че не бях сложила достатъчно захар, съответно не ми се желира добре и трябваше да повторя преваряването с още захар докато се получи. Така, че спазвайте указанията точно. После, като говорих с баба тя каза, че в желето което прави от дюли слага и желатин. Аз гледах уж естесвено да се желира, че да са ми още по-голяма гордост двата буркана. Е, това е – терор с мушмули!