Мезе със сушени домати, мента и нарОткакто бяхме през октомври в Кападокия (или земята на Флийнстоунс) все повтарям, че трябва Уилма да ми казват всички, защото бях убедена, че съм живяла някога в такава точно пещера, в каквато ни беше хотела, и че просто Уилма е моят прякор.

 Нещо не ми лепи обаче, ето два месеца ще станат и не съм го чула от никъде….Какво прави една истинска Уилма? Домакинства и готви. Но тя си има уникална нейна рецпета за пай от дребен чакъл. Е, там ни е една от разликите! Явно ще трябва на първо време да си намеря моя специална рецепта и тогава почвам с претенциите за името.

В малкото анадолско селце Гьореме има една друга истинска Уилма – казва се Фатма, също домакинства, готви и има нейна версия на турската супа с червена леща. Нейна си е! Заговорнически и мистично я наричат най-добрата супа от червена леща в целия район, без конкуренция. Освен, че готви за цял ресторант, Фатма организира и курсове за туркса кухня в къщата си.

 Точно този курс ми беше подарък от Ники по време на престоя ни там и беше част от един уникален ден, който започна с полет с балон в 5 сутринта по изгрев, продължи с няколко часа готвене, разходки, катерене по скалите, фотосесия на залеза, вечеря и доволен сън в хотелската ни пещера.

Още от първото хапване в Гьореме знаех, че трябва да посветя една седмица на турски рецепти в блога и когато срещнах Фатма съвсем се доубедих. Тя е на около 50 години, със средно голямо семейство, с голяма радост – малка внучка Емине, с голяма мъка – починалият й наскоро малък син, с пакостлив голям син, който заминава за Мелбърн за постоянно вече 6 пъти и все се връща при Фатма, освен това я чакат ресторант и градина всеки ден. Има си „нова“ дъщеря както самата тя нарича Тейс – австралийска екскурзоводка, която идва с група туристи преди 2 години в Гьореме и просто остава у Фатма.

 Къщата й е полу-пещера, в която тя приютява всички, които искат да чуят как с огромно желание разказва за турската кухня, макар и само да може на турски. Там се включи Тейс, която за двете си години в селото е научила перфектно турски и ни превеждаше.

Фатма ни посрещна с чай и напълно приготвена за бойни действия – купчини патладжани, лозови листа, накисната леща, ориз, булгур и какво ли още не. Посрещна ни също дъщеря й Гулсум и внучката Емине. Гулсум ми каза, че много искала Емине да има сините очи на Тейс и решила да приложи стар обичай, който повелява, че когато една жена разбере, че е бременна, бебето ще има очите на първия човек, който жената срещне този ден. Гулсум минала през целия град със затворени очи, за да види първо Тейс. И въпреки това Емине е с най-красивите маслинено-черни очички.

Ей така ни мина времето – около печката и в приказки.

Първото нещо, което Фатма каза е: „Докато пиете този чай, запомнете само, че за да стане едно турско ястие добре ви трябват домати, чушки, лук, доматена паста и олио. С това ще можете всичко.“ „А, дребен чакъл?“ попитах аз. „Моля? Не!“ ме отряза Фатма. Настъпи успокоение! Всъщност всичко, което тя ни показа беше много простичко, точно в духа на блога. Сготвихме 5-6 неща за нула време, и прекарахме 6 часа в ядене, чайове и приказки. За Фатма и някои от нейните вкусотии, ще си говорим цяла седмица, но ето сега и първата рецепта за тематичната ми седмица – мезе със сушени домати, мента и сок от нар. Тази салатка се предлагаше в повечето ресторанти и върви перфектно с тънка арабска питка. Фатма сподели, че просто една минута преди да са ти дошли гостите смесваш сушени домати с малко зехтин, изцеден сок от нар, накълцана мента и отваряш вратата. За днес това е зарибявката, а утре супа от червена леща. Тази на Фатма!