Сусамови сладкиНовите ми клепоухи зайчета-помощници – Али и Зоуи, вършеят вече седми ден из вкъщи. За това време са успяли да се изпишкат 4-5 пъти на дивана и из знайни и незнайни кътчета на хола, да подправят всичко с малки акита и да загризат няколко ъгълчета, тапети, мазилка…както дойде. Това са лошите им страни. Толкова “лоши”, че чак незабележими, защото всичко останало е игра и любов.

Отдавна мислехме да си вземем зайчета, имахме и известен опит, особено аз с цялото ми детство преминало в къщата в Етрополе, където се отглеждата големи селскостопански зайци за ядене – бели с червени очи, калифорнийска порода. Гонех малките, търсех ги навсякъде, прибирах ги в кухнята при баба, слагах й ги в леглото дори, връзвах им ушите с панделки, промушвах им гривни като ореоли, и куп други глупости. Досаждах дотолкова с тях, че баба само повтаряше “да маиняш тая омръс от тука” (впрочем, не знам “омръс” как се пише точно, но е нещо долно, от което на баба й беше дошло до гуша). На мен пък ми е било такъв кеф, че ето 25 години по-късно си имам две, които ми подмокрят дивана.

След кратко търсене в нета, попаднахме на човек, който всяка събота докарва в София готови за продан бебета. Казва, че родителите му ги развъждат в Пазарджик, а той чрез модерните пътища на prodavalnik им намира нови домове. Обезпаразитени са и може към тях директно от него да си вземете клетка, поилка, паничка за храна, сено, трици, и миксирани гранули за хапване. Без да навлизам в особени детайлни, но всичко това ви излиза с около 100+ лв по-малко, отколкото ако си вземете целия комплект от зоо магазин. Ние им купихме допълнитено малко лакомства и специално камъче, на което да си пилят зъбките – все пак краката на масата да не са единствената опция. Днес ще ги водим на ваксинация и това е със салтанатите. Важно е да се каже, че ако вземете две, грижите ви не се удвояват въобще, но пък зайчето ви ще си има другарче, с което си играят и мият прекрасно. Хубаво е от малки да са заедно. С други думи, просто е, отглеждането им не изисква особени усилия, не трябва да ги извеждате на разходки, не миришат, не цапат кой знае колко (всичко се изпира, нямам петна по дивана дори), не заемат място.

От там нататък е само гушкане, игра, скачане по мебели, ближене, миене и състезаване из хола. Толкова са смешни, меки, топчести и такава любов раздават постоянно, че не си спомням кога съм била така привързана към нещо друго от човек. Често си ги нося в халата, а те си спят или ме гледат. Даже ме бъзикаха, че съм щяла да си купя слинг за зайци. Като нищо! Обичат да гледаме филми, четем книги и учим по френски. Освен това са добър повод да ви идват повече гости.

(Зоуи чете The perks of being a wallflower)

А, като ви посещават ще трябва да почерпите с нещо. Затова на помощ е днешната рецепта за сусамови сладки – японски, хрупкави с хем сладък, хем с изразен вкус на сусам. Nota bene: не стават за зайчета, всъщност нищо, което вие искате да хапване, не е добро за малките гризачи.

Трябват ви:

120 г масло Θ
160 г брашно Θ
40 г смляни на брашно бадеми Θ
80 г пудра захар Θ
40 г сусамови семенца Θ
1 жълтък Θ
щипка сол Θ

и 613 г заешка любов

Рецепта:

Пасирайте в блендер всички продукти. Нека да стане еднородна смес, която можете да доомесите с ръце.

Оформете руло, завийте го с фолио и го оставете в хладилника за час.

Загрейте фурната на 175° С и пригответе тава с готварска хартия.

Нарежете рулото на филийки (по-тънки от 1 см) и ги подредете върху хартията.

Печете сладките 15 минути.

Отиват си много със зелен чай или мляко.

Рецептата е микс от няколко такива за сусамови сладки из нета, но се получиха страхотно.