Разядка с хумус, ким и морковиДнес нямам история за храна, но имам история по време на храна. Седя си аз на високо столче в Wok to walk на Витошка, на масата на витрината. На 30 см от мен е кутийка с ориз, броколи, телешко и сос терияки, а на 30 м е ритуалната зала на “Витошка”. Храната ми е вкусна, гледката ми е трагедия. Няма да ръся хейт, просто с душа и сърце искам някой да затвори точно тази ритуална зала. Не че другите са уютни, но пред мен имам (при все че не съм влизала вътре):

решетъчна врата, като ограда на концлагер, отвътре само никой не блъска с изкривено лице за помощ, сива, мрачна

банер над вратата – Банка ДСК, зелен

разрушената “нова” вело-алея, покрита с чакъл в разнообразен пачуърк

две масички с по три стола – в чакъла, ей така, не знам къде принадлежат

един измит мерцедес и 15 неизмити други коли

бели и розови балони

младоженец с цигара, която се крие отзад да не попадне в кадър, което прави позирането още по-добро за цялостната композиция на снимката

младоженец с бял костюм, винена риза, винена вратовръзка, черни обувки

булката не я видях

силна възможност за снимки на фона на пешеходната улица, но така че ако може и “златните мостове” да се видят, и телевизионната кула, и баровете (дано само снимките са черно-бели после!)

всички се снимат, пушат и гасят цигарите в пепелниците на тези две масички, които аз все още не знам защо са там

множество суетящи се сватбарки, които са взели мъдрото решение това да е поводът, когато за пръв път ще обуят токчета, мъката им е свръхчовешка

цигански оркестър и жена, която проси и която всички нарочно не забелязват

и няколко прегрътки в опит да се създаде сватбена суматоха.

С други думи, добре че не съм влязла и вътре в залата.

Не попарвам хората с подигравки от комфорта на дивана, просто ми стана ужасно мъчно за тях, а дори не ги познавам. Криво ми е за всеки, който си започва щастливия усмихнат съпружески живот от това място. Залата събира такси и има персонал, който би могъл да я направи по-приветлива, свежа, сватбарска, светла. Мислих много къде аз бих сключила граждански брак, ако ми дойде до главата, и при всички тези блестящи възможности, сигурно просто ще е в двора вкъщи. Хич не съм от лачените (е, колата ще си я измия) и много добре знам, че компанията и хората са по-важни от мястото. Но, по дяволите, обстановката ужасно влияе. И няма алкохол на света, който да те накара да пренебрегнеш колко е сиво. Между другото, персоналът от ритуалните зали извършва посещения по домовете. Освен това правят и съкратена реч, което е повече от чудесно. Все пак на никого не му е нужна аргументация за това как любовта е кръг. Безпределен кръг, който няма начало и край. Има и начало, и конец, но нека поне старта да не със забито токче в уличния чакъл.

Сигурна съм, и го казвам без капчица ирония, че сватбата после е минала забавно, всички са били щастливи, и все по-радостни дни ги чакат. Аз пък си сверих вярата след уок-а в Coffee Region – новото местенце на Христо Белчев, където има кафе от цял свят и за най-капризните ценители. Дори такова преработено от лемур, за което само съм чела. Интериорът е страшно топъл – меко синьо и кафяво, притъмнена светлина, удобни столчета и масички с шарен фаянс. Работи от три седмици и момичето, което ни обслужи беше повече от доволна, че е там. Опитах и студен чай от каскара (обвивките на кафеената черешка) – леко тръпчиво на вкус, не горчи и освежава. Хареса ми!

(чушчици от бабината градина)

И все пак рецептата! Това ми прозвуча като на Александра филмс лозунгите в началото на филма след 20-минути реклами “и сега филмът”!

Разядка с хумус, морков и ким

Филийки черно хлебче се намазват с хумус, покриват се с настърган морков, нарязни на ситно люти червени чушки и магданоз и се поръсват с ким. Стават за сватбени хапки!