Песто от коприваКогато бях малка предлагах услуги с две неща в кухнята – чистене на коприва и рязане на лук. Не ставаше дума за експлоатация на детски труд, просто копривата не ме пари, а от лука не ми се плаче. Стъпка напред в еволюцията, надявам се. Ако бях сега с една от моите приятелки вече щяхме да се смеем кой е повече индигово дете.

Друго, което е от бъдещето е пестото от коприва. За пръв път го направих миналата седмица и останах изумена колко по-добро е дори от любимото босилеково. Просто можех да го ям с лъжицата направо от купичката. Така и стана. Свърши доста бързо, но все пак успяхме да го пробваме върху хлебче, просто ей така с добавено сирене, и объркано в прясна паста. Всякак беше адски вкусно. Даже си мисля, че би станала добра закуска от хлебче с копривено песто и бъркани яйца отгоре.

Като количества беше следната импровизация:

– бланширах едно пакетче (300 гр, изчистена) коприва, за да омекне
– имах останали много семки от всички изготвени тикви тази зима, обелих една малка шепа + страшно много изчистени от баба орехи от село и направим една шеша микс от двата вида ядки
– пасирах коприва, ядки, зехтин (примерно 50мл.) и малко настърган пармезан и това беше
– а, и малко сол

Опитвайте на вкус как е и добавяйте още зехтин, или още малко ядки, или пък пармезан…Не го пасирах съвсем на гладка каша, предпочетох да е малко едро смляно, да се усещат ядките и копривата по-ясно.

Енджой!