Разядка с фаваНа 28 февруари 1960, баба и дядо са се оженили. С букет от лаленца и има-няма 4-5 човека сватбари. По случай 50-тата годишнина през 2010 решихме да им подарим, и да си подарим, пътуване до Санторини. Никой от нас не беше ходил, пък и нали е място на влюбените. Особено влюбените 50 години. Мостът на въздишките остава за 55-тата годишнина.

Самият февруарски юбилеен ден съвпадна с празника на село Бойковец, където баба и дядо се установиха след пенсионирането. В началото на деня никой не знаеше все още за нашата златна сватба. Като по поръчка обаче се получиха всенародни тържества, хора, скара, курбан чорба, духовият оркестър на Етрополе, който дядо от скоро ръководеше, домашна ракия, песни. От поляната пиршеството се премести в нашия двор, впоследствие и в хола. Къщата никога не е виждала толкова много хора, а в двора надали се е танцувало така. Даже съседът Митко се премени с костюм, който едва ли е обличал последните 20 години. Имало и драма докато намери вратовръзката, шарена, жълта, с модерен ин-ян мотив, но след като прибрал, нахранил, издоил животните, дойде у нас пременен и прекрасен. Сигурно 24 часа сме празнували, а бузите ни бяха розови поне 3 дни.

“Т-ъ-р-п-е-н-и-е” е отговорът на въпроса ми къде се крие тайната на всичките тези години. “Лошо Седларов, лошо!” мисля си. Търпение, какво?

Баба и дядо

Баба и дядо

Курбан чорба

Курбан чорбата

Бойковец

Бойковец

Избрахме май месец за Санторини – едно, че считаме месеца за най-подходящ за пътешествия из Европа понеже всичко е цветно и зелено, и второ, че не е пик на круизните туристи.

Тръгнахме с кола до Атина, от там с ферибот 9 часа. София – Ия е спокойно колкото София – Ню Йорк, ако не и по-дълго. Омагьосахме се още на пристигане в 2 през нощта из завоите над пристанището посока столицата Фира. Пийте хапче за слаб стомах! За половин час се стига и до Ия – известното селце с бяло-сините къщички, накацали по скалите. Популярно още и с пленяващите залези, сватби и медени месеци. Точно за нас, нали сме сватбари! В тъмното още не знаехме колко по-красиво на живо е всъщност. Хотелът ни е точно преди Ия, на ръба на скалата, с огромен басейн и малки вилички. Гледката е почти 360 градуса, ако бях писател или художник сигурно нямаше да има нужда да мърдам от там с дни. Островът е вулканичен, с много тъмни скали, малко растителност и миниатюрни бели селца. Уличките са толкова тесни, че на места се ходи в редица, а местните са се придвижвали в най-широкия случай с магаренце. За шум от коли не говорим. И може би е едно от малкото места, където туристите не дразнят. Точно толкова красиво е колкото на картичките, а слънцето заслепяващо се рефлектира от всички бели къщички. Храната е типично по гръцки вкусна, имат и няколко местни специалитета – кюфтета от домати, фава, запечено твърдо сирене с черен сусам и десертно вино. Виното впрочем се изнася за Ватикана, защото ексклузивно се ползва за причастия.

Няма да правя преразказ по картинки, само ще споделя няколко. И рецептата – разядка с фава. Фавата се произвежда на острова, прилича на дребен нахут и e богата на протеини, антиоксиданти и витамин B6. Приготвя се като хумус. Италианците вярват, че е символ на късмет, и често носят по едно бобче със себе си.

Ия, Санторини

Ия

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Санторини

Финикия

Михалис и неговата таверна Santorini Mou

Санторини

Ия

Санторини

Финикия

Финикия

Финикия

Санторини

Трябват ви:

1 ч.ч. фава бобчета
2 ч.ч. вода
сокът на ½ лимон
малка глава лук, нарязана на дребно
зехтин
магданоз за украса

Разядка с фава

Разядка с фава

Разядка с фава

Разядка с фава

Разядка с фава

Сварете фавата във водата, отцедете и я пасирайте в блендер с всички останали съставки.

Може да оставите малко от лука и да го ползвате са украса.

Сервирайте за разядка с нарязани зеленчуци.

Баба и дядо

Баба и дядо

Санторини