_MG_8956За малко да изтрия всичко тук. Хвърлям и забравям лесно, но някак си реших, че защо пък да не видя след време как в период на готварска експлозия съм сготвила и качила в блога над 500 рецепти. Лудост!

Лудост са и многото единични чинийки, кухненски кърпи, готварски книги, тави, може би най-богатата колекция на хартиени кошнички за мъфини…прилежно опаковани в няколко кашона, напълно готови за гаражна разпродажба. Лудост е сигурно да имам постоянна работа и от двата свободни дни, един да отива в готвене, “по няколко рецепти, да има за блога материал за цяла седмица”. Лудост са трите буркана шафран – количество за няколко човешки живота готвене всеки ден, ползван има-няма два пъти. Лудост или не, доскуча ми!

Най-вече във вида и начина по който се случваше – рецепта, снимка и история. Стана ангажиращо и застояло. Как да търся история за паниран зелен боб като имам три държавни изпита, опаковане на апартамент, изнасяне, заминаване за ново място, нова работа, и аууу, бременна съм? Спи ми се! Помня, че когато стана земетресението в Непал много исках да разкажа за краткия ми престой там, но “как да разкажа без да сложа непалска рецепта”…И снимка! Ей сега, само да омеся тесто за непалско момо. Не, не, спи ми се!

Съвсем естествено и блогът заспа. Липсата на промяна нямаше до какво друго да доведе. Имах чувството, че редуването на рецепта-снимка-история е като стара двойка, където любимите си допълват изреченията не от умиление, а от скука.

И все пак, не го изтрих защото:

  • няма лошо нещо да ме отегчи, да не го харесвам вече, да не искам да го правя, но да го има и да мога да се връщам към него
  • няма лошо, че половината снимки са грозни и омазани, другата половина показва все пак подобряване във фотографските умения, а това е доста по-важно – нещо е научено.
  • няма лошо, че е накупен излишен амбалаж – един ден ще имам онази мечтана къща за гости в планината и няма да ми трябват две еднакви чаши, сигурна съм
  • няма лошо нищо да не е публикувано дълго време и после да се възобнови – не си изкарвам хляба с блога и никой не ми е опрял пистолет в главата да го списвам систематично
  • покрай него се запознах с прекрасни хора
  • нито трябва, нито не трябва да го има, както има една приказка, че глаголът трябва се употребява в животозастрашаващи ситуации като “трябва да отида до тоалетната”, “трябва да пия вода” и евентуално още две-три дейности, от там нататък всичко е “искам”
  • искам да го има, по различен начин.

Не искам да е с чисто кулинарни постове. Може да е само снимка, само история, само рецепта, може да е едно изречение, препратка, поглед, просто нещо свободно и неагажиращо. Докато пак ми доскучае, или пак го променя.

Благодаря на нашия приятел Антон, че смени wordpress темата, опрости я и отговори на капризите ми! Благодаря и на Ники, че няколко пъти ми повтори да не го трия. Или да го променя, или да го оставя като архив, който със сигурност след време ще искам да разгледам.

Благодаря на Захари, че опрости емоционалната каша, избута всичко излишно в пространството, смени ми очилата и спря времето!