Салата със спанак, ягоди и авокадо

Напоследък дар словото ми съвсем го няма, да не кажа, че направо боравя с много ограничен речник – оставки, закони, пренасяне на багаж, финално разпределяне на работата и напускане. „Оставка“ и „молба за напускане“ са основните понятия. „Оставката“ за правителството, а в моя случай му казвам „молба за напускане“. След почти 5 години в Косово съм готова да си тръгна, молбата сме я рамкирали и сега просто се наслаждавам на последните седмици. Понеже физически няма как да съм всеки ден на протеста си повтарям „оооооставка“ и в Прищина. Молбата я преживях, оставката няма как.

Често просто ми присяда като чета новините, и си мисля, че защо се занимавам с кулинарен блог като реално имаме далеч по-съществени неща, които се случват. Пък и може печката да спре така или иначе ако Бат Сали „Частното енерго“ дръпне шалтера на тока, но да се надяваме, че токът ще пребъде, а Бат Сали е незапомнящ се епизод. Присяда ми ужасно и като чета безумните коментари из социалните мрежи на хора, които са в списък „приятели“, а трябва да са в списък „непознати“ – за как протестиращите задръстват движението, „едвам се тръгва за парти на морето, егати“, за как плакатите са тъпи (вярно, има тук-там някоя простотия, но нека да не генерализираме и да погледнем нещата, ако не може от изцяло позитивната им страна, то поне от комичната такава), за как нищо няма да се постигне (Пеевски вече щеше да е подписал сума ти документи, ако нямаше протест на секундата), и много други. За 28 години не съм овладяла отлично качеството да игнорирам, нито пък да бъда по-малко осъдителна. Имам страшно подобрение, но неуважението ми към някои набори порасна, особено към коментарите идващи от комфорта на дивана вкъщи. Както си говорихме в тесен кръг, че ако им вдигнат цената на бензина, тогава ще протестират и те. Сега веднага някой ще каже, че просто си протестирам, ама и аз не знам какво искам. Май отдавна стана ясно какво се иска освен оставката – промяна на изборния кодекс (за мен преференциалното гласуване освен смесената система е задължително), намаляване на бройката депутати, дългосрочна програма за критични сектори – образование и здравеопазване, спиране на взимането на излишни заеми, за да се хвърля прах в очите на хората с „пресни“ пари…Да изброявам ли още? Всички си ги мислят тези неща, чели са ги поне, обаче сигурно вярват, че с протест няма да стане. С търпение и надежда може би? Благодаря ви готини, образовани, креативни хора, които търпеливо много време вече продължавате да искате промяната дори и заради такива като нас, които не сме в София през седмицата! Това са хората, които отдавна са осъзнали, че не благодарение, а въпреки държавата успяват.

Та днес, четири неща:

1) Протестен плакат с кулинарна нотка. Жената беше изключително чаровна.

2) Възрастна жена благодари от прозореца на протестиращите и ги моли да не се отказват от това, за което тя цял живот се е борила.

3) Сайтове, където може да се включите и да изразите „защо протестирате“. Индивидуално (http://protestirashtite.tumblr.com) или семейно участие (http://protestwithaparent.tumblr.com).

4) Салатата с ягоди и авокадо

Продукти:

пресни листа спанак „бебе“
ягоди, нарязани
меко авокадо, нарязано
бадеми

Заливка:

Микс на вкус от оцет балсамико, зехтин и 2-3 с.л. ягодово сладко. Зехтинът е повече разбира се, оцетът по-малко.

Рецепта:

Просто смесете продуктите и ги залейте с дресинга.