phood TALES – A personal library of random stories

Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

phoodTales

Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

phoodTales

Ибиса

21/08/2022

Сорбе от джанки

09/08/2022

Хеймаблидни

23/07/2022

Продумвани

Тримата непознати на 2021

17/05/2022

Стокхолмският архипелаг

22/04/2022

детски / Франция

Париж по Захари

19/04/2022

Продумвани

Да намериш 50 стотинки в Токио

11/04/2022

Гана: Елизабет

25/03/2022

Непал: “Седем жени”

08/03/2022

diy / Направи си сам

За Луната и мечтите

27/12/2020

diy / коледа / Направи си сам

Коледна украса

27/12/2020

diy / Направи си сам

Вълшебна пръчица

27/12/2020

1 2 3 … 91 Next

Find me on Instagram

phoodtales

An ode to a favourite skirt

An ode to a favourite skirt

Преди 10 години ООН определя

Преди 10 години ООН определя 11 октомври за Международен ден на момичетата. И макар по света да има доста специализирани програми и политики, инвестициите в правата на момичетата остават ограничени и момичетата продължават да се сблъскват с безброй предизвикателства, които им пречат да реализират своя потенциал. Реално всичко от хуманитарни конфликти, климатични промени, обществени особености, пандемията и какво ли не влошава тези процеси и пречи на образованието им, физическото и психичното здраве, както и на сигурната среда без насилие.

Най-важното обаче е не само какви програми са измислени, а какво правим всеки ден всички ние, особено ние жените – какъв пример даваме на момичетата, как помагаме да развират уменията и възможностите си, и най-вече да живеят спокойни и свободни. В малкия ни свят има прекрасни примери за жени, които са носители на промяна, и които са демонстрирали креативност, упоритост и устойчивост по един силен, същевременно нежен начин. Разбира се, всичко това придоби съвсем други измерения вкъщи, откакто Вера е в живота ни. Наскоро реших да я снимам в различни образи на жени, които са източник на вдъхновение с делата си. За много от тях има прекрасни детски книги и редом с всички фантастични приказки, които четем на децата си, тези, с историите от истинския живот, са особено поучителни.

Една от тях е съдията във Върховния съд на САЩ и абсолютна попкултурна икона, наричана често просто RBG - Рут Бейдър Гинсбърг.

Наскоро гледахме гушнати със Захари, че на корема му са останали малки белези от шарката. Обясних му, че тези неща минават с времето. И той каза: "Ама аз не искам да изчезнат, защото така имам татуировки на сняг." Това е Захари в едно изречение.

Днес на 7! 🎈Пожелаваме му да е здрав и все така да вижда хубавото.

❤️

summer son 💙🐢

Четири поколения ❤️ Първа

Четири поколения ❤️

Първата снимка е от миналата седмица, а втората е от 1998 година и на нея сме с майка ми, баба и прабаба Янка. Това е нашата женска нишка и по нея се предават много неща, но едно е особено ярко и това е грижата да поправиш нещо, да не го оставиш да се разбрида, да зашиеш, пребоядисаш, да вдъхнеш живот, да не изхвърлиш нещо стойностно за сметка на новото, да проявиш въображение дори, изобщо любовта към старите предмети и съвсем класически неща. И не става дума да си като Плюшкин, който трупа всякакви боклуци, а за това да продължиш съществуването на нещо, което вече ти е свидно. Англичаните имат един много хубав израз – „mending things“, и в днешно време той придобива все повече популярност като занимание, което ти носи спокойствие и радост. Дали ще е да зашиеш нещо или да залепиш със златен шев счупена чаша по японския метод кинцуги, все е нещо, което ти помага да се фокусираш над това, което си заслужава, към което трябва да си внимателен, което трябва да задържиш. Както и раните, така и поправките оставят белег и идеята е да видиш красотата в това ново нещо, което се е родило, а не да тъгуваш, че не е както преди.

Та, с това искам да кажа, че тази любов, която имам към антикварните мебели и предмети, към това да съхранявам стари неща, които са принадлежали на предишните поколенията, дължа на жените преди мен и с най-голямо удоволствие ще предам напред.

Третата снимка илюстрира това. Мечето е било на мама, имаше дупки по крачетата и миналото лято баба ми му ги закърпи с парчета от една от последните ризи, които дядо е носил. За това става дума. ❤️

По повод рождения ден на Вера и Томи исках да споделя снимките от първата ни ваканция заедно в Ибиса, когато всичко беше тотална импровизация, но толкова спокойно и безтегловно. След това много неща се промениха, някои трайно и завинаги, но спомените от този период на безметежност останаха. Някои от снимките бях споделила още тогава, останалите са в блога с кратък етюд за острова и прекрасната ферма, в която бяхме отседнали.

и още три августовски деца от последната седмица 🦁🦁🦁

(C) 2020 - PhoodTales. All Rights Reserved. Снимките и текстове в блога, освен ако не е упоменато друго, са собственост на автора. Ползването им без изричното съгласие на автора е забранено.