Може би никога няма да спра да повтарям, че за мен детството е най-голямото вдъхновение. Ей така, просто да правиш всичко без да го премисляш два, три, сто пъти. Съответно и да виждаш магията преплетена в на пръв поглед съвсем прозаични неща. Да не спираш да вярваш, че я има, че е нещо естествено, че я носиш.
Коктейлът от малко хаос, поезия, вълнение, аромат и много любов, който описва първите години, но особено първите месеци на децата, за мен е чиста магия. И сега, след появата на близнаците, за първи път в живота си наистина “имам търпение”. Имам търпение и не бързам да видя как откриват света или в какви приключения ще се впускат. Имам търпение и използвам всичките си сетива да не пропусна малките, ежедневни вълшебства.
Разбира се, на никого не му трябва специална пръчица, тя е просто за блясък. Но реших да си поиграя и да направя една за Вера, на която, слава богу, още никой не е казал в какво да вярва.
Използвах:
един лист тънък филц (цветът няма особено значение, защото се покрива, така или иначе) пръчка (тази е за cake pop, но може и хартиена сламка дори)
шивашки материали
златен прашец
лепило за текстил и четка за рисуване
Първо отрязах две звезди с помощта на форма за сладки за по-лесно. Заших ги една за друга, но не докрай. През останалата дупка напълних пълнежа, който беше изрезки от филца. В същата дупка мушнах пръчката, като първо я намазах с лепилото, и заших докрай звездата. С четката намазах навсякъде с лепилото и веднага поръсих с прашеца. Сложих я настрана да изсъхне преди да я дам на добрата фея и да я оставя сама един ден да разкаже какво е имало едно време.
