От училището на Захари елегантно ни подканиха да облечем децата в костюм, вдъхновен от персонаж, криещ се между страниците на любима книга. След кратка консултация, той реши да не е любима книга, а да е книгата на деня, с други думи, тази, която ме моли да четем абсолютно всяка вечер напоследък.
Крис Хадфийлд е първият канадски космонавт, управлявал е две космически совалки и е бил командир на Международната космическа станция.
Хадфийлд е автор на детската книга “The Darkest Dark”, която разказва историята на малкия Крис – едно момче, което не искало да спи само, страхувало се от тъмното и вярвало, че мракът е дом на всякакви страшни чудовища. Всичко се променя, когато заедно с родителите си и цялата махала, събрала се пред единствения телевизор в селото, вижда на живо кацането на Аполо 11 на Луната. Книжката е, разбира се, истинската история на Крис Хадфийлд.
“Когато бях малък, Луната помогна да се освети пътят към мечтите ми. Но чак през онази гореща, юлска вечер моите фантазии станаха съвсем реални. Смелите астронавти от Аполо 11 пропътуваха до онова далечно място, стъпиха на неговата повърхност и с ботушите си прокараха нова следа в древния сив прах. Тези отпечатъци ми показаха, че невъзможните неща могат да се случат.” разказва Хадфийлд.
Един от страничните ефекти на затварянето ни вкъщи по време на пандемията е, че основно всичко се купува онлайн, което пък допринася за натрупването на разнородни кашони. Реших, че преди да ги смачкаме и рециклираме, можем да ги използваме за различни направи-си-сам идеи.
Усетих се, разбира се, че има едва ден до определения от училището ден за “костюм от книга”. За да е малко по-сложно, Захари ме помоли, ако може костюмът да е точно като космическата совалка от корицата на книгата. Подбрах два кашона, един достатъчно голям, в който Захари да може да се побере и един, който да разпъна за крила. Използвах чинии, за да отрежа прозорците, а от 4 еднакви триъгълника, залепени не много елегантно с хартиена лепенка, направих носа на совалката. Боядисах семпло с черно и бяло, нещо, което не е точно по картината, и което в крайна сметка направи совалката да заприлича на пералня. Но да не придиряме много. Захари я хареса, напъха се веднага вътре и с голям кеф излетя към училището. Цял ден учителката им чела от всички донесени книги, разигравали и разменяли костюмите, и накрая решили да ги съхранят за училищния реквизит. Та, вечерта един малък космонавт се завърна без совалката си, но пък много доволен.
