май, 2019 година
Стокхолм, Швеция
Стокхолм е може би един от най-чаровните и най-добре съхранени средновековни градове – с криволичещите калдъръмени улици, с фасадите в топли цветове, зелени пространства, замрежен с вода, гъмжащ с готините си малки барове и предлагащ безброй кулинарни пиршества, пълен със смайващи идеи, и въпреки мразовитата си локация, адски топъл и гостоприемен.
За мен едно от най-вълшебните места остава обаче архипелагът. Състои се от 30 хиляди идилични острова, всеки с характерните си особености – някои са скалисти, други с фин пясък, зелени, гористи, опитомени или диви малки безметежни оазиси, намерили място и във филмите на Бергман.
Шведският поет Тумас Транстрьомер, който е прекарвал много време из архипелага, казва така: “Имам тази идея, че всеки човек има своя барицентър на определено място. Като сфера, която се търкаля и търкаля, докато не намери най-ниското място, където може да спре. За мен това място е тук. Когато седна на кея и погледът ми се изгуби във водата, чувствам, че това е моята отправна точка.”
В този ред на мисли, споделям и тези негови стихове, не знам дали са писани на кея, ще ми се сигурно, но ми харесаха – поради сезона сега и поради по-красивия вариант на приказката “с твоите камъни по твоята глава”.
АПРИЛ И МЪЛЧАНИЕ
Пролетта се шири пуста.
Кадифенотъмната канавка
пълзи край мен
без отражения.
Единствено просветват
жълтите цветчета.
Сянката ме носи
като цигулка
в своя черен калъф.
Едничкото, дето искам да кажа,
проблясва извън обсега ми –
сребро
в заложната къща.
КАМЪНИТЕ
Чувам как камъните, които сме хвърляли,
падат прозрачни през годините. В долината
се стрелкат обърканите деяния
на мига и кацат с грак от дърво на дърво, замлъкват
във въздух, по-разреден от този на настоящето,
реят се като лястовици от връх
на връх, догдето
стигнат най-горните плата
по границата с битието. Оттам
всички наши постъпки падат
прозрачни,
но не към дъно някакво,
а към нас самите.
* Преводът от шведски е на Вера Ганчева.
Та, да се върна на архипелага. Снимките са мимолетното ми впечатление след една неочаквана вечеря на корабче.
