юли, 2016 година
Норвегия
Наскоро една колежка събираше идеи за семейна лятна ваканция и обсъдихме как човек като живее в Холандия или изобщо на север, обикновено търси по-топли и южни дестинации. Обаче, лятото всъщност е най-хубавият сезон да си на север – дните са безкрайно дълги, времето е все така шарено, но природата е толкова пленителна, празна, сравнително дива и сурова, че да се разходиш из Скандинавието е много близко до това да разходиш душата си у дома.
Норвегия беше първата ни среща с тези земи през лятото на 2016, когато Захари беше още на 10 месеца, и остава една от най-хубавите ни ваканции. Накратко маршрутът ни се състоеше от четири части – няколко дни в Осло, след това взехме влака Осло-Берген (Бергенсбанен), няколко дни в Берген и класическа обиколка из фиордите. Докато давах идеи на колежката си, това, което й казах, че за мен е абсолютно безценно, е да вземат влака. Фиордите и скалистите природни чудеса са прекрасни и рядко някой ще ги пропусне, но влакът е нещо, което човек може да подмине. А всъщност, това пътуване от 7 часа, когато пред очите ти се сменят четирите сезона, е може би най-великолепният и запомнящ се епизод. И неслучайно Бергенсбанен е определян като едно от най-живописните и грандиозни влакови пътешествия в света. Влакът изминава близо 500 км, промушва се през 180 тунела, спира на 22 спирки, следва течението на реки, вие се през пищни долини и край замръзнали езера, и докато се обърне човек, пред него се извисяват величествени планини, поръсени със сняг.
Спомням си, че резервирахме билет за детския вагон, обозначен с мече, в който имаше специално пространство за количките, всякакъв вид сухо мляко, памперси от всички размери, стая за повиване и стая за игра с мек под, пързалка и дори вграден, в цялата тази функционална и дървена конструкция, телевизор, по който даваха стари филмчета. И дори в детския вагон, където очаквано има повече шум, усещането за спокойствие беше като да си в йога студио. Една малка общност пълна със сродни непознати. Имаше смях, приятни разговори, игри, разбиране, приемане, любопитство, свобода. Липсваха укорителните погледи и недоволството.
Но всъщност, тези преживявания по време на влаково пътешествие са общовалидни и отвъд конкретното ни пътуване. Не ми е мисълта да правя анализ колко по-екосъобразен или полезен начин на придвижване е, това е ясно, и е съвсем друга тема. Мисълта ми е, че качвайки се във влака, човек се чувства мигновено и необяснимо доста по-щастлив, сякаш изведнъж слънцето е надникнало зад облаците. И освен тръпката от откриването на непознатите места, има нещо още по-вълнуващо – да можеш да освободиш пространство в ума си свободно да съзерцаваш, да намериш време за интроспекция, да се замислиш как се вписваш в цялата тази шир, която минава като на филм пред очите ти, да забравиш за дреболиите. Неща, които няма как да имаш при друг тип пътуване, защото няма какво да се лъжем, но шофирането основно напряга и изморява, а самолетите носят доста дискомфорт и стрес. На фона на всякакви други обществени процеси, които могат да те разкъсат скорострелно, пътуването с влак осигурява удобството да можеш да се самосъградиш или разплетеш, или да чуеш нещо в себе си, което се опитва да покълне. Но не става дума и само до свързването със себе си (така модерно напоследък), а и до сближаването с околния свят и формирането на една временна общност, независимо дали ще е просто срещнат поглед с непознат на междинната гара, или случаен разговор, който никога не остава само на ниво small talk, или задоволеното любопитство към другите, или колекцията от мимолетни приятелства. В днешно време пътуването с влак има съвсем противоположното значение – то отдавна не е иновативен начин на транспорт, когато е нямало по-бърз. То е бавно. И точно това неприпряно ритмично тракане на колелата го прави толкова вълнуващо и привлекателно. Независимо от повода и дестинацията, независимо от камарата висящи въпроси в главата ти, пътешествието с влак дава едно основно и безкрайно възстановяващо чувство, че каквото и да е, все си на прав път.
И по този повод, изрових снимките ни от папка „Oslo-Bergen Train“, правени през прозореца, леко размазани, бебешки, свидни, отложени във времето…
