phood TALES – Page 3 – A personal library of random stories

Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

phoodTales

Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

детски / Захари

Бебешка плоча

21/12/2015

Продумвани

За малко

18/12/2015

вегетариански / десерти / кексове и торти

Ябълков пай

01/02/2015

вегански / вегетариански / десерти

Рожков десерт

30/11/2014

Пудинг с кардамон, бадеми и сироп от рози

28/11/2014

вегански / вегетариански / предястия / сандвичи и закуски

Хумус с тиква

26/11/2014

Prev 1 2 3 4 5 … 91 Next

Find me on Instagram

phoodtales

Наскоро гледахме гушнати със Захари, че на корема му са останали малки белези от шарката. Обясних му, че тези неща минават с времето. И той каза: "Ама аз не искам да изчезнат, защото така имам татуировки на сняг." Това е Захари в едно изречение.

Днес на 7! 🎈Пожелаваме му да е здрав и все така да вижда хубавото.

❤️

summer son 💙🐢

Четири поколения ❤️ Първа

Четири поколения ❤️

Първата снимка е от миналата седмица, а втората е от 1998 година и на нея сме с майка ми, баба и прабаба Янка. Това е нашата женска нишка и по нея се предават много неща, но едно е особено ярко и това е грижата да поправиш нещо, да не го оставиш да се разбрида, да зашиеш, пребоядисаш, да вдъхнеш живот, да не изхвърлиш нещо стойностно за сметка на новото, да проявиш въображение дори, изобщо любовта към старите предмети и съвсем класически неща. И не става дума да си като Плюшкин, който трупа всякакви боклуци, а за това да продължиш съществуването на нещо, което вече ти е свидно. Англичаните имат един много хубав израз – „mending things“, и в днешно време той придобива все повече популярност като занимание, което ти носи спокойствие и радост. Дали ще е да зашиеш нещо или да залепиш със златен шев счупена чаша по японския метод кинцуги, все е нещо, което ти помага да се фокусираш над това, което си заслужава, към което трябва да си внимателен, което трябва да задържиш. Както и раните, така и поправките оставят белег и идеята е да видиш красотата в това ново нещо, което се е родило, а не да тъгуваш, че не е както преди.

Та, с това искам да кажа, че тази любов, която имам към антикварните мебели и предмети, към това да съхранявам стари неща, които са принадлежали на предишните поколенията, дължа на жените преди мен и с най-голямо удоволствие ще предам напред.

Третата снимка илюстрира това. Мечето е било на мама, имаше дупки по крачетата и миналото лято баба ми му ги закърпи с парчета от една от последните ризи, които дядо е носил. За това става дума. ❤️

По повод рождения ден на Вера и Томи исках да споделя снимките от първата ни ваканция заедно в Ибиса, когато всичко беше тотална импровизация, но толкова спокойно и безтегловно. След това много неща се промениха, някои трайно и завинаги, но спомените от този период на безметежност останаха. Някои от снимките бях споделила още тогава, останалите са в блога с кратък етюд за острова и прекрасната ферма, в която бяхме отседнали.

и още три августовски деца от последната седмица 🦁🦁🦁

🎈Две на две 🎈 Две, които с

🎈Две на две 🎈

Две, които са истински дар.

Две, които приличат на Пипи - диви, смели, силни и мили, и нашата задача е да ги подкрепяме да останат такива.

Две, които са неразделни.

Две, които обичаме безкрайно и просто им пожелаваме здраве!

❤️❤️

кайтсърф-коментаторите 💁‍♀️💁‍♀️

(C) 2020 - PhoodTales. All Rights Reserved. Снимките и текстове в блога, освен ако не е упоменато друго, са собственост на автора. Ползването им без изричното съгласие на автора е забранено.