Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

phoodTales

Рецепти
Детски космос
Приключения
Самоделни
Размисли
За блога

phoodTales

Гана

Find me on Instagram

phoodtales

април 2017 г. Дея, Майорка 💙

април 2017 г.
Дея, Майорка 💙

Дахла, Западна Сахара #исти

Дахла, Западна Сахара

#истинскитеинфлуенсъри

Рибарят, който всяка сутрин претърсваше лагуната за ядливи съкровища - октопод, скат, кефал, фагри, миди. Използваше голям пояс с мрежа по средата, плавници и очила. Изглеждаше сякаш сам е разработил методологията, сякаш тръгва на тайна експедиция и предпочита да не му се бъркат. От ресторанта на комплекса ни обясниха, че рибните ястия - изключително вкусни и основно яхнии, не се планират, всичко зависи от улова. Та така, рибарят се подчинява на лагуната, а ние на него.

Захари ме снима 🧡

Захари ме снима 🧡

Първа среща ❤️❤️

Първа среща ❤️❤️

Включвам се към идеята на @in

Включвам се към идеята на @instamartinia и в компанията на @lorarahneva за #истинскитеинфлуенсъри. И преди съм споменавала, че по време на пътуванията ни, случайните срещи с местните са това, което в крайна сметка е останало най-ярко в спомените. И то не е лов за истории или желание да се документира всичко по план, а резултат на това, че си си позволил да завиеш по друга улица. И в тая улица често са хората, които поддържат света цял. Понеже Мария и Лора споделиха истории, по някакъв начин свързани с вода, се разрових и аз за подобна из океана от снимки, но изплува тя.

Сийка Згуровска

През октомври 2018 година с майка ми и Захари прекарахме няколко дни в Родопите. Една сутрин, докато се разхождахме в Широка лъка, се отбих в читалището, защото освен сувенирното магазинче, това беше единственото отворено място. Исках да разбера кога може да се посети етнографският музей. Жената ми обясни, че няма как да стане по това време на годината, няма туристи, не е пуснато парното и просто не си заслужава. Казах, че разбирам, и понечих да си вървя. "Елате към три. Да приключа тук и ще видим дали няма да са дошли и други желаещи.", извика след мен жената. Е, нямаше други, Захари беше заспал в колата, майка ми стоеше с него, и ми беше ясно, че няма да го бъде. Но жената ме подхвана под ръка, в другата държеше голям ключ, и тръгнахме към музея. "Сядай сега тук! Това е столчето на желанията, то винаги гледа към вратата." Пое дълбоко въздух и си позволи да се отпусне чак след 45 минути, в които разпалено и с широка усмивка ми разказваше за всеки предмет, за историята на конака, за баща си, за сина си (бил пожарникар в Пловдив), за това къде седят мъжете и къде живеят младите, за песните на жените, за бебетата, които спят далеч от огнището, за как мъжете са ходили на гурбет из Беломорието, за зестрата, висока колкото момата, за това, че тя самата е певица...Това не беше оглед на музея, а разходка през няколко века, през нейния живот. На тръгване ме изпрати с песен. Не, не ме изпрати, а ме подкоси с песен. Сякаш не пееше сама, а с гласовете на всички, за които разказаше. Това е Сийка Згуровска - жената от читалището, от етнографския музей, от сърцето на Родопите.

Из архива от миналата годин

Из архива от миналата година.

Под отвесните скали на Тре Чиме, от страната на хижа Ауронцо, тръгва една пътека, дълга почти 7 км. Отвежда ви до езерото Мисурина. Е, тази пътека, от която се разкриват такива гледки, че няма да ви се тръгва, може да се мине цялата с шейна. И е просто най-якото нещо. 🙃

#trecimedilavaredo #dolomites

(C) 2020 - PhoodTales. All Rights Reserved. Снимките и текстове в блога, освен ако не е упоменато друго, са собственост на автора. Ползването им без изричното съгласие на автора е забранено.