Фреш от таратор

Здравейте, сигурно се чудите защо ме нямаше цяла седмица….Е, бях на безинтернетна диета или с други думи на планина. 🙂 Планината беше френските Алпи, а целта – Монблан! След успешните ми изкачвания на Килиманджаро и Елбрус си мислех, че за една европейка си е направо срамно да се е качвала по други планини, но не на най-високата в Алпите. Затова и потеглих към Шамони преди седмица….След разни метеорологични, каменисти, ледени и стомашни премеждия цялата ни група успя да види Европа от високо в една прекрасна слънчева сутрин. Малко неочаквано, но поради логистични промени в маршрута, на върха се оказахме с изчерпано количество вода и сериозна заплаха от тотална дехидратация. Точно тогава се сетих за многото пъти, когато като дете съм чувала репликата “не яж сняг” и потривайки ръце сега се захванах с яденето на сняг. Помага, макар и да е за кратко. Няма как да ви предложа рецепта със сняг, защото е няма да от най-вкусните, но имам алтернатива – таратор! 🙂 Бял е, и беше единствената асоциaция със снега. Просто ми се прияде таратор, това е! Когато обаче слязох обратно в Шамони, желанията ми се промениха и  заслужено се отдадох изцяло на френските кулинарни магии, типични за района на Савоя – и фондю, и раклет, и тартифлет, и пиле в гъбен сос, и чесново хлебче, и местни сирена,  и крем брюле (как без крем брюле?)…а, и червено вино.

И ето, тараторът! Съвсем класически, но вместо всичко да се смесва заедно, първо се прави една гъста смес и тя се добавя към киселото мляко. Bon apetit!

Продукти:

1 краставица Θ
25 г орехи Θ
1 скилидка чесън Θ
малка шепа пресен копър
½ филийка черно хлебче Θ
2 с.л. зехтин Θ
1 кофичка кисело мляко Θ
2 с.л. лимонов сок
вода
сол и пипер Θ

Рецепта:

1. В пасатор направете на каша – краставицата, орехите, чесъна, копъра, хлебчето и зехтина.
2. В отделна купа смесете киселото мляко с колкото вода искате (зависи колко гъст го обичате). Добавете лимоновия сок, сол и пипер. Към тази смес добавете смляното в пасатора. Разбъркайте и готово.
3. Може да се украси с още орехчета и копър.

И ето доказателството от Монблан. 🙂 Сега като ми е минало чувството на “ох, какъв зор”, пожелавам на всички да видят Алпите отгоре!