Когато все още всичко е шарено в нюансите на оранжевото и когато нещата отиват все повече към сиво, няма как да не се опитам да спася положението с една голяма жълта тиква. Не знам колко точно са й феновете, но със сигурност си спечели отскоро още един. Е, и като малка съм я обичала, но беше от тези маргиналните продукти с минимална употреба и не кой знае каква значимост. Вече е просто символ на най-вкусното!
Всъщност, като си говорим за символи, оказва се, че тиквата била такъв на плодородието и изобилието при много племена, най-вече заради хилядите семки. Освен това, била олицетворение на един малък космос, с други думи, били сме произлизали от нея. Или поне така мислят в Лаос. В България обаче надали я намират за такъв свещен символ, даже си мисля, че е точно обратното. Мисля си го, защото не съм забравила “Печената тиква” от Елин Пелин и как Душко подтиска желанието си да омете парче печена тиква, за да не издаде провинциалния си произход и да не окепази градския си вид, заприличайки на “рупаща свиня”. След като отказал поканата за почерпка, той изпада в състояния близки до комата, където само тикви са му в главата и животът му е изцяло почернен и подчинен на нейния аромат. Не се опъва за дълго, преди да си признае, че парче опечена тиква е всичко, което иска. Тук вече можем да се впуснем много в размисли дали е трудно да извадиш селото от човека, или човекът от селото, и дали въобще е нужно с излишни усилия да се опиташ да заличиш откъде идваш и кои неща са ти най-много на сърце. Но пък съм убедена, че ако не беше замесена тиква в случая, сигурно по-лесно щяха да се правят анализи. Сега няма как, и Душко и аз обожаваме тиквата, а пък аз хем съм от града, хем сърцето ми е на село. И така, цяла седмица тиквени изкушения, дано на никой не му прилошее. 🙂
Продукти:
няколко резена тиква (колкото ви трябват), изчистени
зехтин Θ
сол и пипер Θ
За пестото:
50 г орехи Θ
2 стръкчета пресен лук
1 голяма скилидка чесън Θ
50 г рукола
5 с.л. зехтин Θ
Рецепта:
1. Загрейте фурната на 220° С.
2. Подредете тиквата в тава и я поръсете със зехтин, сол и пипер. Печете 25 минути.
3. През това време, пасирайте всички продукти за пестото докато станат на крем. Подправете го с малко сол и пипер.
4. Сервивайте печената тиква заедно с пестото.
* Целият разказ на Елин Пелин е тук.
2 Comments
Kat
22/10/2011 at 17:46O, baby, tova izglejda mnogo vkusno!
Теди
22/10/2011 at 22:17и е 🙂 ти какво ще ми сготвиш?