Какво да си донесем от Гьокчеада?

Ако не сте били при комшиите на Гьокчеада, то поне познавате някой, който е бил. Версиите обикновено са само две – или много им е харесало и постоянно ходят, защото или карат сърф/кайт или гаджето им кара, или не им е, защото на плажа няма ток и готина тоалетна, плажът е далече от селото, в селото няма хотел, селото е далече от по-голямото такова с ресторантите, ресторантите са много малко, пълна дивотия е, духа много и тн. Е, аз съм от първите и ми харесва заради всичките изброени вече „негативи“, че и заради други. Другите са всичките вкуснотии (яхния с бамя и кюнефе са в топ 5), които можеш да опиташ на острова, всичките възрастни жени, които продават най-истинските домати край пътя, цялата кал (да кажем само, че е от остатъци на фламинго, без да навлизам в подробности) в близкото до плажа езеро, с която се омазвам в стил блатно чудовище, но пък после кожата ми е мека като на бебе, и всичките усмихнати и любезни хора. Липсата на ток на плажа значи да не можеш да си заредиш телефона и вечер да си покрит с невъобразимо количество звезди. Ужас! А падащите звезди са толкова много, че както каза една позната: „Ами, то не ми останаха желания.“ Аз пък си помислих, че съм станала явно много добра с едното ми желание, защото просто го казвам като скоропоговорка.

Вече втори път ходя тази година, с цел напредване в кайта. И то как напредвам! Хвърчилото лети само според моите желания и съм почти на дъската, аха аха да се плъзна съвсем. С други думи, малко ми остава. 🙂 Важното е, че счупен крак по време на сходни маневри миналата година не ме отказа грам. Обаче колкото и да се мятам във водата, поне веднъж на ден ще ми се случи да се сетя за блога и затова реших да ви покажа част от сувенирите, които човек може да си донесе от Гьокчеада.

Зехтин – местен от острова, био, златен, гъст, страшно ароматен, ухае силно на маслини. Във всякакви разфасовки, аз предпочетох по-голяма тенекия.

Чай – силен, черен, не е от острова, но пък ободрява и се пие много.

Паста от лешници – преди да я бях опитала мислех, че мога да бъда подкупена само с буркан Нутела от 450 г, но вече отрих една идея по-превъзходен вкус. Страхотно е! Не знам в коя част на Турция се произвежда, но аз там ще заживея един ден.

Вино от…боровинки! – Да, от боровинки! Местно производство, има дори от череши, лимони, малини, нар и къпини. Десертно и сладко е.

Следващия път ще донеса и декларирам следните продукти:

Бяло сладко
Сладко от бяло грозде, изглеждаше страхотно
Суров тахан
Рачел от домати
Сапун от козе мляко

Всичко е правено там. Тамам! 🙂