В понеделник на вилата празнувахме 75-годишнина на дядо. Както баба отбеляза, от средата на август това е четвъртият рожден ден от общо пет за един месец. 
Следващият е на Йони. Въобще, не останаха делници. Част от многото домашни приготовления беше и тортата, разбира се. Тази година избрах един сладкиш с аромат на капучино, крем от маскарпоне и силен италиански дух. Много лесен освен това, все пак трябва и в стила на блога да се впише.
След първоначалната дегустация, отзивът беше: „Не натраша!“. Заради моите широко отворени очи се наложи обяснение. „Не натраша“ е етрополски израз за нещо, което, макар и захарно, е толкова добре дозирано, че не усещаш прекалена сладост и не ти става лошо, както например ако изядеш цяла кутия сладолед.
Новото речниково попълнение веднага влезе в списъка на майка ми с етрополски лафове, който от години се записва прилежно за поколенията и съдържа, бих казала, по-скоро трудни за изговаряне думи. Една от любимите ми е „белегуваме се“, което означава, че си се гледаме добре и ни е благо. Накратко, капучиненият сладкиш е за белегуване и не натраша. Весел уикенд от мен! 🙂
Продукти:
250 г масло, омекнало Θ
250 г фина кафява захар Θ
300 г брашно Θ
1 ½ ч.л. бакпулвер Θ
4 яйца Θ
50 г смлени орехи Θ
200 мл силно кафе Θ
1 кутия от 500 г маскарпоне
какао на прах Θ
Продукти:
1. Загрейте фурната на 180° С и пригответе 1 кръгла тава за торта или 2 по-малки, но с еднакъв размер. Аз ползвам две еднакви, за да не трябва да разрязвам после блатове.
2. Разбийте маслото и захарта, докато стане хубава еднородна смес, и добавете брашното, бакпулвера и яйцата. Продължете да миксирате.
3. Прибавете орехите и 150 мл от кафето. Разпределете сместа по тавите и печете 30 минути, докато се надигне и добие златист цвят.
4. Оставете кекса да изстине и направете глазурата през това време, като смесите маскарпонето с останалото кафе и с 1-2 с.л. кафява захар. С част от глазурата залепете двата блата заедно, а останалата разпределете само отгоре или пък отгоре и отстрани. Поръсете с какао на прах.
No Comments