Баница

Представете си нещо, което никога няма да ви се случи. Говоря съзнателно да изберете и да избегнете нещо. Уж всичко трябвало да се пробва, да се знаело дали ще ти хареса, „как не искаш като не си опитал“ и тн. Много пъти сме я чували тази мъдрост, но какво не му е готиното да кажеш, че никога не си палил цигара? Например, само. Не е чак толкова трудно все пак. А представете си колко по-трудно е да кажеш в напреднала възраст как цял живот ядеш баница с точени кори. Пълен абсурд! Е, не е като да не сме го правили до един момент, тоест имало е кой да точи корите, и все пак е доста по-лесно с готовите. Факт. Сега вече, в един идеален свят, ако имате малки деца и не ви се точат кори може да им правите баница пак от истинските кори – с био брашно, яйца, и тн. Ето го моментът във филма с продуктовото позициониране, при това не на газирана напитка или евтин супермаркет, а просто на био кори за баница. Як филм! 🙂 Правят ги Хармоника, нови са им и далеч не са се опитвали да ме подкупват за реклама. Не е било и нужно, защото ги харесвам и толкова ми е кеф, че ги има, че все едно аз го имам този бизнес и аз съм измислила да се произвеждат кори. Реално с цялата им гама продукти можеш да направиш една истинска баница, която като я отхапеш, нещо ти щраква и сменяш темата с „ммм абе, ти помниш ли навремето…“ Е, помня да. Помня, бабините баници с точени кори – плътен вкус, непопили тонове мазнина, леко брашнени.

И понеже наистина се отнесох, реших да разровя и архива:

Ето ме тук във възрастта, когато най-вероятно само съм гледала другите как ядат баници……

тук ми е ясно

после пък във възрастта, когато задължавам да ми се правят баници……

и тук е баба, с която танцуваме в хола новогодишно, около, най-вероятно, поредната баница…

ето ни и в късен тийнейджърски период (моят), леко позакръглени от баниците…

и ето ни сега – ведри, край масата.

С други думи, любовта към баницата се дължи на баба, в частност на стриктно домашния начин на приготовление. Е, с времето се поддадохме на готовите кори неведнъж, но сега ще я зарадвам какви нови са пуснали на пазара (био, бабо, био!), да ходим да се наредим. Сигурно няма как да не се прокрадне коментар, че тези са по-скъпите кори. Абсолютно оправдано и надали е фактор, ако човек е научен, че истинската храна трябва да е луксът му, а не пестенето за нова кола. Та, онзи вкус на моята най-първа баница (да кажем  circa 1985) се получава i с готови кори вече! Ох, малко патосът ми се получи в повече сигурно, но такъв е денят. Ден, в който пожелавам на приятелите от Хармоника производството им на кори да им е за цял живот (ако не, поне едно поколение да покрие и а, дано не дойде краят на света 2012) и ден, в който пожелавам на баба един хубав 74-ти по ред празник.

Честит рожден ден, бабо, да си ми жива и здрава! Баницата е от мен.

П.П. Рецепта да слагам ли? Кори намазани с разтопено масло -> 2 яйца, малко кисело мляко и 200 г сирене объркани -> смес разстлана върху корите -> корите завити -> баницата оформена и намазана с мъничко яйце -> фурната на 180° С -> опечена за 20 минути. И така. А тези чаши стават със залепени есенни листа, събрани от междублоковото пространство в стил  – един клечи и събира, сто очи се маят…

П.П. Щях спанак да слагам, но се отказах. А щях да го слагам, защото съм наказана да размразя хладилника („препълнен е от хилядите ти бурканчета, така не се живее, ужасно крайна нужда има от прочистване“) и имах замразен спанак във фризера. Та, в процеса на размразяване, което така и не се състоя (сори, Ники, няма да е този уикенд), да не даде фира спанакът, трябваше да е в баницата. Имах други много по-важни градски дела! Това ви го казвам, не по темата, но за да споделя публично срама, че не съм изпълнила присъдата и да ми олекне. Аххххх, обаче каква баница стана…мммм…не стигна въобще до сервиране, директно свърши от тавата!

П.П. Хармоника, за протокола, другото име на подкуп е литър боза!

Много послепис, много нещо. Хубав ден!