Не знам за вас, но имам няколко думи, които искрено ме забавляват, без особено да обръщам внимание какво обозначават. Просто думи. И не става въпрос за „фотопатарата“, „барелина“, „Пилинчето“ и други от бебешките години, а за тези, които все пак мога да изговарям вече. Пред „балерина“ още паузирам! Смешни са ми: мотриса, любеница, чушкопек (темата за него е покрита), гайле, кюнец, аджеба, муфа, мушмула и други. Та, докарали мушмули в супермаркета…За какво са им и те не знаят. И макар, че съвсем целенасочено гонех обикновен зарзават, си тръгнах с кило смешен плод. Едно, защото ме спечели с разсмиване и ми напълни душата и второ, защото ми домиля – не ги бях вкусвала поне 15 години. На село имаме една мушмула, точно до обора на кокошките, и какво да прави човек докато дебне за яйца, освен да яде мушмули. Прибрах се, сложих килото до компютъра, седнахме тримата и настана тишина. Няма как да изям едно кило, сещате се. Обаче, какво друго да ги правя въобще не ми хрумваше и почна едно ровене, ровене в Гугъл, разбира се. И така, докато не попаднах на купищата “medlar jelly” рецепти. Запретнах ръкави и ми отиде вечерта. И следващата също.
Отклонение:
• Казах на майка ми по Скайп какво режа, докато си говорим. Тя: „А добре, ТИ си мушмулата“.
• Споделих на Ники малко по-късно. Реакцията: „Ха-ха, ти си мушмула“.
• Писах следния емайл на Йони:
Аз: neka ti spodelia vecherta si: gledah purvia epizod na breaking bad (da sum i az v chas), sega ucha po mezhdunarodno chastno pravo za ustnia izpit na 17 nov, na glavata sum s maska za ovce, i prez tova vreme varia za purvi put v zhivota si zhele ot mushmuli. cheers! sega ako mi kazhesh “ti si mushmula” shte si reagirala kakto vsichkite mi blizki 🙂
Из емайла на Йони: shtyah da kaja wtf
На другия ден, с неописуема гордост се похвалих в офиса на целия интернационал как АЗ съм направила medlar jelly. В петък, когато пътувах обратно за София, багажникът дрънчеше (извън България съм през седмицата, вечерите са тихи и дълги, но това друг път ще го нищим). Колега испанец ме помоли да го откарам до София за уикенда и дискретно се поинтересува за звука. Е, medlar jelly, два буркана, какво да е. „А-ха!“, каза той, и сменихме темата. Прекарах продукцията през граница и се прибрах. Оттам нататък за всички вкъщи е абсолютно задължително, който въобще си помисли да си прави чай, да си го подслажда с желе от мушмули. Не захар, не мед, а medlar jelly!
Сега по същество – как се прави?
Измивате колкото мушмули сте приготвили, разрязвате ги на две, слагате ги в тенджера, покривате ги с вода и ги оставяте да заврат. Намалявате огъня и ги оставяте да къкрят, докато съвсем омекнат. През това време приготвяте инсталацията за отцеждане. Ако имате купешка такава, значи кухнята ви е супер hi-tech. Аз нямах подходящо парче плат и затова ползвах разтлани марли (2-3 поне, една върху друга, за да е малко по-плътно). Тези марли ги залепих със скоч по ръбовете на една тенджера и направих снопче, така да се каже. Сипах в него омекналите мушмули с част от водата, затиснах с капака на тенджерата и си легнах. Те са се отцеждали като луди цяла нощ и ми доставиха резултат от 600 мл концентрат.
Сложете тази течност да заври, добавете 375 г захар (аз от ужас добавих по-малко, груба грешка), коричките и сокът на 2 лимона. Нека захарта се разтопи на слаб огън, после засилете градуса и нека да ври поне 10 минути. Трябва да започне да се сгъстява и да става като течно желе. Тогава го сипете в сухи буркани до горе, затворете добре и го оставете да се втвърди. Желира се, докато си седи така в бурканчето. Не пипайте!
Издънката ми беше, че не бях сложила достатъчно захар, съответно не ми се желира добре и трябваше да повторя преваряването с още захар, докато се получи. Така, че спазвайте указанията точно. После, като говорих с баба, тя каза, че в желето, което прави от дюли, слага и желатин. Аз гледах уж естествено да се желира, че да са ми още по-голяма гордост двата буркана. Е, това е – терор с мушмули!
No Comments