Седмица “А ла турка” – Ден 1: Мезе със сушени домати, мента и нар

Откакто бяхме през октомври в Кападокия (или земята на Флинстоунс) все повтарям, че трябва Уилма да ме наричат, защото бях убедена, че съм живяла някога в точно такава пещера, в каквато ни беше хотела, и че просто Уилма е моят прякор.

 Нещо не ми лепи обаче, ето два месеца ще станат и не съм го чула отникъде…Какво прави една истинска Уилма? Домакинства и готви. Но тя си има уникална нейна рецепта за пай от дребен чакъл. Е, там ни е една от разликите! Явно ще трябва на първо време да си намеря моя специална рецепта и тогава почвам с претенциите за името.

В малкото анадолско селце Гьореме има една друга истинска Уилма – казва се Фатма, също домакинства, готви и има нейна версия на турската супа с червена леща. Нейна си е! Заговорнически и мистично я наричат най-добрата супа от червена леща в целия район, без конкуренция. Освен, че готви за цял ресторант, Фатма организира и курсове за турска кухня в къщата си.

 Точно този курс ми беше подарък от Ники по време на престоя ни там и беше част от един страхотен ден, който започна с полет с балон в 5 сутринта по изгрев, продължи с няколко часа готвене, разходки, катерене по скалите, снимки на залеза, вечеря и доволен сън в пещера ни.

Още от първото хапване в Гьореме знаех, че трябва да посветя една седмица на турски рецепти в блога и когато срещнах Фатма съвсем се убедих. Тя е в разцвета на силите си, със средно голямо семейство, с голяма радост – малка внучка Емине, с голяма мъка – починалият й наскоро малък син, с пакостлив голям син, който заминава за Мелбърн за постоянно вече 6 пъти и все се връща при Фатма. Освен това я чакат ресторант и градина всеки ден. Има си „нова“ дъщеря както самата тя нарича Тейс – австралийска екскурзоводка, която идва с група туристи преди две години в Гьореме и просто заживява в малката къща на Фатма.

 Къщата й е полу-пещера, в която Фатма приютява всички, които искат да чуят как със сърцето си разказва за турската кухня. На помощ с превода пристига Тейс, която за двете си години в селото е научила перфектно турски.

Благата жена ни посрещна с чай и видимо напълно приготвена за бойни действия – купчина патладжани, лозови листа, накисната леща, ориз, булгур и какво ли още не. В кухнята са също дъщеря й Гулсум и внучката Емине. Гулсум ми разказа, че много искала Емине да има сините очи на Тейс и решила да приложи стар обичай, който повелява, че когато една жена разбере, че е бременна, бебето ще има очите на първия човек, който жената срещне този ден. Гулсум минала през целия град със затворени очи, за да види първо Тейс. И въпреки това Емине е с най-красивите маслинено-черни очи.

Ей така ни мина времето – около печката и в приказки.

Първото нещо, което Фатма каза е: „Докато пиете този чай, запомнете само, че за да стане едно турско ястие добре ви трябват домати, чушки, лук, доматена паста и олио. С това ще можете всичко.“ „А, дребен чакъл?“, попитах аз. „Моля? Не!“, засмя се Фатма. Всъщност всичко, което тя ни показа беше много семпло. Сготвихме 5-6 неща за нула време и прекарахме 6 часа в ядене, чай и приказки. За Фатма и някои от нейните вкуснотии, ще си говорим идните дни, но ето сега и първата рецепта от тематичната седмица – мезе със сушени домати, мента и сок от нар. Тази салата се предлагаше в повечето ресторанти и върви за ръка с тънка арабска питка. Фатма сподели, че просто една минута преди да са ти дошли гостите смесваш сушени домати с малко зехтин, изцеден сок от нар, накълцана мента и отваряш вратата. За днес това е зарибявката, а утре супа от червена леща. Тази на Фатма!