Онзи ден се провежда следният sms разговор:
Сашо: абе, що така си занемарила phood tales… ще умрем от глад 😉
Аз: хаха, абе не мога да се обърна от задачи, утре ще готвя…и вдругиден.
Сашо: бе какви задачи, аудиторията умира 😉
Знам, че не е имало рецепта отдавна, по-точно от 14 март, но пък има ехее стотици вече от съществуването му. Като знам темповете на Саша и Сашо с готвенето, наистина им вярвам, че най-вероятно вече са опитали от всичко по два пъти и през последните две седмици откакто стремглаво „занемарявам“ нещата са останали недохранени.
Когато започнах блога преди почти три години цялото ми свободно време се въртеше около него. Кухнята се препълни с инвентар като за три ресторанта, семейството спря да яде навън, за да не отиде зян сготвеното, и започна да открива фюжъна. Повратна точка беше едно ризото с цвят от червени рози, като още тогава им стана ясно, че ще ядат „неща, които дедите им не са яли“. С други думи – манджи против естествената им природа. Качвах по 5 рецепти на седмица – нали да поддържам плътна програма “понеделник-петък”…Толкова исках да се експериментира, че нещата излязоха извън контрол и колкото и да се забавлявах не можех да пренебрегна простичкия факт, че все пак съм имала живот и преди блога. Видях, че и сама не мога да си смогна на споделеното, камо ли пък читателите-кулинари. Топката се поуспокои, не от само себе си, а доста целенасочено. Първо – казах си, че седмица на пълно работно време и уикенд на пълно-до-печката време е доста лоша комбинация за нервната система. Намалих рецептите. Никак не беше лесно, да ви кажа. Освен, че ме сърбеше да пробвам и тази, и тази, и ауууу този пък десерт как ли ще се получи, ми беше и ужасно трудно да минавам диагонално с поне едно затворено око покрай магазините за кухненски и домашни неща-от-които-нямам-нужда. В крайна сметка той – Цар Блог, започна да се върти около свободното ми време. От 14 март досега то беше нулево. И сега е нулево, но пък не нося на вина за масов глад хич. Та постарах се за една салата поне. 🙂 Прииска ми се да го направя!
Блогърската „корона“ (ако въобще мога да я нарека така) е тежка точно толкова, колкото камъни сами си инкрустираме. Аз наблъсках много в началото, и в изгърбването си и желанието си да споделям някак си не осъзнах,че хубавото на блога е цялата свобода да споделяш когато искаш, имаш и ти е приятно. Така и става вече. Да, нямах време и да, ако това беше задължение щях да се напъна и да продуцирам доста повече за последните седмици, но не ми се готвеше и го нямам като уговорка.
Днес, след 18 дни без блог пост, ми е изключително удоволствие да съживя занемареното с една пролетна салата със спанак. Сигурно вчера сте видели във фейсбук страницата снимката на бурканче със семена и букет от спанак – това ми е темата и настроението тази седмица. Пролетно, зелено и здравословно. За семената или така наречените superfoods ще ви разкажа след няколко дни. Колко не уточнявам. 🙂
Спаначената салата става така:
1 чаша киноа се сварява в 2 чаши течност, която е 60 мл кокосово мляко, а останалото вода.
В купа се смесват 2 с.л. изцеден сок от портокал + 3 с.л. зехтин + 1 ч.л. суха мащерка. Разбърква се добре. Това е заливката.
В голяма купа се разбърква изстинала киноа с колкото спанак искате. Добавят се малка шепа суров шамфъстък (разполовен) и семената на половин нар. Всичко това се залива с дресинга и се разбърква добре. По оригинална рецепта се слагат шайби на леко запържен лук шалот, но реших, че ще ми дойде излишен.
Спорен и слънчев април!
No Comments