Докато подреждах снощи купищата багаж, който трябва да изминат обратно пътя Прищина-София съвсем скоро, избърсах от прах и забрава стихосбирката на Ирена Георгиева „По цели дни и следобеди“, която още някъде през 2009 е дошла с мен. На фона на повечето книги от партидата „2009“, на теми от изграждане на държавност, през политически анализи на съвременни военни действия и ефикасна превантивна демокрация, до коментари за неефективността при наливането на пари от международни организации, тази малка книга изпъква по особено любим начин. Разлистих и две стихотворения в категорията любов-храна изплуваха, затова вместо обичайното интро за „колко е хубава новата рецепта“, ще ви споделя тях:
Пием чай в неделя следобед,
от завесата вкъщи – светлолилав,
Нямаме захар, нито лимони,
няма и чаши в празния шкаф,
Но сладък е чаят този следобед.
Нищо че няма и чай.
И второто:
Заради теб ще почна пак да готвя.
Ръждясаха лъжиците, черпака.
Семейните сервизи потъмняха в шкафа.
Бакърените тенджери забравиха за миризмата
на пържен лук с червен пипер,
на кардамон, дафинов лист и бешамел.
Ще напълня пак бурканите с подправки.
Къщата – с ухания на сладки.
Ще ти направя крем брюле. Шоколадово суфле.
Ябълки със карамел. Меденки със портокал.
В потъмнелите чинии – филии със сладко от кайсии.
В порцелановите кани – сироп от рози и малини.
И зяпачи на тълпи ще заприиждат пак във махалата.
Ще се бутат, ще шушукат: „Онази – смахнатата,
да се маха!“
Иначе новата рецепта е наистина много хубава! Само с един продукт при това – банан. Досега всячески съм се опитвала да докарам най-минималистичното и лесно нещо и ето, че стана. Просто пасирайте няколко банана, които стават на мек крем и съответно нямат нужда ни от сметана, ни яйца, ни нищо, замразете ги и ги сервирайте после като топки сладолед. Е, може и „замразен плод“ да се нарича, но бананов сладолед повече ми харесва. А и ако вече наистина искате да направите нещата сложни, може да го поръсите накрая с малко какао. Слънчев ден от мен и в 18:30 пред Министерски съвет! Оставка!
No Comments