Домашно сирене

Из “Домашно сирене”, по телефона София-Бойковец:

Аз: Бабо, искам на блога да споделя рецепта за домашно сирене, онова, което на Великден Цеца ни го донесе, прясното, мекото…нали го снимахме.
Баба: Ами да, ето ти го Кольо тук е дошъл на двора при дядо ти, черпят се, той е майстор на сиренето, да ти обясни.
Баба към Кольо: Я, кажи на детето как се прави прясно сирене!
Кольо, приповдигнато: Охоо, здрастии Теди.
Аз: Как сте? Какво правите?
Кольо: Ми много сме зле тук с дядо ти, на двора, седим на столетата и си попийваме ракийка…то да не е лесно. Какво ти трябва сега?
Аз: Ми рецепта за домашно сирене.
Кольо: Е, прясно сирене му викаме.
Аз: Да де.

Кольо: Ми аз ще ти кажа, ама ти си преценявай сама. На 10 литра овче мляко се слага една бирена капачка мая за сирене (Дядо суфлира отзад: “Кажи й да не сложи мая за хляб!”), и седи си то така известно време. Ама го разбъркваш де, като млякото да не е ни студено, ни топло на пипане с пръст. Абе, телесна температура, иначе няма да стане. А, ако правиш с краве мляко се слага по-малко, някъде 7 литра мляко за 1 капачка мая. Оставяш го да се подсири за 2-3 часа. Проверяваш после, ако се е подсирило става отгоре като суроватка. Ти, суроватка знаеш ли к’во е? (Да!) Ако не се е подсирило не става. Пипаш с пръст и не трябва да ти се лепи по пръста. Сипваш го в тензух, то ние си имаме специален тензух де, аз не знам ти в София как ще го правиш…И плоча имаме, наклонена. Та, го сипваш в тензуха да почне да се цеди по наклонена плоча и да се отцежда в тенджера. Може и да го затиснеш леко отгоре. Така няколко часа. После си го режеш и така.
(Баба във фона: Кольо, каква капачка, не е ли на капки маята? Кольо: Не бе не, на капачка е!)
Аз: Еее супер, мерси много, то било много лесно.
Кольо: Ми лесно е ми, айде много здраве на всички вкъщи, ние с дядо ти да продължаваме, ама той пак ми разваля дисциплината, ох….
Баба взима телефона: Разбра ли, бабо, да е телесна температура млякото е много важно. И да го завиеш да му е топличко, докато се подсирва.
……

Разбрахте ли сега? Аз мисля в градски условия да изкарам една буца идния уикенд.

Защото вкусът на прясното селско сирене е от онези, които редом с аромата на окосена трева,

сварената царевица, печурките и каймака,

първите хванати пеперуди,

овчата вълна,

многото колорадски бръмбари, убити в кофичка от кисело мляко,

соковете от рози и грозде,

завирането и гоненето на мишки под купи сено,

истерията при намирането на яйце с два жълтъка,

връзването на заешки уши на панделка,

накълваните ми крака от петли,

събирането на ягоди и боровинки на фона на басовото грухтене на дивите прасета,

брането на притки за пресния боб (в стил дядо отрязва притките, аз седя отзад и убивам с вестник комарите по гърба му),

плакането за някое и друго агънце, за някой и друг съселянин, за едното ни куче, за съседското куче, за Тошко и Люси (двете ни овце), за козичката Каролайн (по едноименната героиня от “Дързост и красота”, умряла и възкръснала 3-4 пъти – не козичката, а Каролайн Форестър),

възхищението при току-що изправилото се новородено теленце,

мащерката,

залепените светулки на челото ми,

ловът на раци за супа, ловът на обли речни камъчета за нищо,

изтръпването при огромната грешка бос да настъпиш таралеж,

изграждането на речен вир с найлони,

игрите, медалите от капачки на буркани, децата и криенето,

коричките по колената и сълзите при тръгването за София са ми маркирали не детството, а живота.

В града дивите ми прасета, змиите и овчиците са малко по-различни, приятелите са ми истински, а сега й сиренето ще ми е същото.

Рецептата е от Кольо, сиренето – от Цеца, снимката пък е от мен – селският ни ‘кооп’!

Цеца и Баба

На Кольо нямам още снимка , но на овцете му – милиони. 🙂