Преди няколко седмици почнах, не особено сериозно, да си опреснявам френския. Зачетох се в какви ли не текстове, включително съвсем актуалната ми тема в блога от онзи ден за сиренето. Не подминах и избори, политика, управление и други (туризъм, резервация на хотели и поръчване в ресторант, рецепти на френски вече са отработени с годините). Оказа се, че сирене, политика и икономика имат доста общо. Макар да имах не толкова ограничени познания, не знаех, че във Франция се произвеждат чак около 350 вида сирене, което значи, че на мен са ми известни сигурно само 10 % от тях. Това може само да ме радва! Все пак означава, че имам да опитвам до полуда още сирена.
Дали е градска легенда или не, но се говори, че френският президент Шарл Дьо Гол веднъж коментирал: „Как мислите, че може да се управлява една страна, която произвежда над 300 вида сирене?“.
Освен това французите имат куп поговорки, споменаващи сиренето.
Ето няколко с буквален превод:
Un repas sans fromage est un jour sans soleil. (Ядене без сирене е като ден без слънце.)
Un repas sans fromage est comme une belle à qui il manqué un oeil. (Ядене без сирене е като красавица без едно око.) Ужас!
И идиомите:
entre la poire et le fromage (между крушата и сиренето) – демек моментът към края на яденето
en faire tout un fromage (да направиш цяло сирене от нещо) = да направиш от мухата слон
Оказва се, че и в България имаме поговорка, която наистина за пръв път чувам и гласи, че „приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари“.
И още по-затрудняващата: „Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.“ Това трябва вече да си е от народопсихологията, чийто кадър съм и аз. Явно не случайно вкъщи ми казват, че те дори и всичко да свършели, аз пак съм щяла да имам какво още да искам.
Не ми изплува нищо бяло и саламурено от културата ни, но пък се сещам за приказката за Кума Лиса и враната, която имала сирене в човката си. Лиса съвсем умело и хитро се умилквала на птицата, похвалила я за певческите й качества и току враната да запее, сиренето паднало и лисицата го изяла. Разбира се, поуката е в повторението на ситуацията, в която втория път не ми било сирене, най ми било бял камък, който счупил на Лиса муцуната. Трябва да ви кажа обаче, че ако има гарга, която държи прясно домашно сирене като това, за което ви разказах в предния пост, веднага се превръщам в лисица!
Стига толкова народно творчество и уроци по езикознание, ето я и рецептата за едно много обикновено, но страшно ароматно предястие – сирене с подправки! Толкова е просто, че изключва всяко суетене, и спокойно можете да го сервирате за разгряване на гостите или ако сте сами, за бърза разядка.
Трябват ви:
бяло сирене (аз използвах домашното прясно) Θ
пресни накълцани подправки – риган, магданоз, мащерка, розмарин Θ
1 люта червена чушка, нарязана на ситно Θ
коричките на 1 лимон Θ
черен пипер Θ
зехтин Θ
Подредете сиренето в чиния и го залейте с предварително смесените подправки. Сервирайте с препечен хляб.
No Comments