С предния ми пост за протеста не се опитах да политизирам блога, той винаги ще си остане кулинарен, но и личен. И щеше да е лицемерно да обсъждам само множественото число на авокадото и ароматите в ямайски барбекю сос, когато се случва протестът.
Преди време като част от професионален курс имах и обучение на тема „сигурност“. Нищо общо нямам с полицейски, военни и каквито и да е подобни въоръжени дейности, просто „лична сигурност“ по време на командировки, мисии и други. Всичко беше във формата на ролеви игри.
Първата ситуация беше: някъде си на непознато място и си очевидно чужденецът в случая, седиш в местната кръчма и влиза незнаен агент, който се опитва да те разпитва защо си там, какво правиш, какво си видял и с кого играеш, леко нападателно с неопределен размер на потенциална агресия. Въобще човек, с когото не искаш да разговаряш. Държиш се мило! Не провокираш, не обясняваш излишно, сменяш темата, не приемаш почерпка, извиняваш се с шефа, с правилата, казваш, че си уморен, тръгваш си с добро. Ако не, отиваш до тоалетната и си тръгваш пак с добро, но през прозореца. Ясно е, че се тренира тембър, подбор на думи, поведение на тялото, контакт с очите и други. Тренира се и ориентация в пространството. Първо правило – при влизане в непознато място трябва веднага да се запознаеш с евентуален изход освен входната врата, тоалетната се проверява изначало, да няма изненади.
Втората ситуация беше – спокойно шофираш, рязко изскачат хора от храстите и насочват пистолет. „Слизай, давай всичко!“ Ако си шофьорът как процедираш? Махаш си колана, но го махаш не с дясната ръка, защото това може да е индикация, че посягаш към собствения си пистолет отдясно на тялото, който нямаш така или иначе, но те това не го знаят, а биха отреагирали първосигнално, а го откопчаваш с лявата ръка докато дясната е вдигната горе. Всичко е бавно и с много ясни движения, които по никакъв начин не предполагат ответна борба. После даваш парите, тоест първо дребните пари, които имаш приготвени под ръка. Няма сега да търсим портмонета! Даваш каквото даваш, слизаш и ги оставяш да си ходят по живо по здраво. Жив си. Струва ми се сравнително универсален принцип. И тогава инструкторът ни добавя, че това важи общо взето навсякъде освен в Афганистан. Там свидетели не се оставят…
Тишина в залата и сменяме темата.
Евакуация. Ако се наложи, маловажният персонал се премества в специални временни помещения, важният овладява ситуацията. За да не липсва нищо от първа необходимост е добре човек да има под ръка приготвена раница с основни неща – лекарства, ядки, вода, малко бельо, малка хавлия, сушени плодове, четка и паста за зъби. Грабваш я и се омиташ. Дезодорант нямало нужда, защото от един момент нататък било все едно какъв е ароматът в помещението. И гребен! Питам защо пък гребен, все пак няма да съм се къпала дни, предполагам прическата също ще е без значение. Паралелно с това си мисля как съм с едни гърди напред вече, защото съм се сетила, че в такъв случай мога да си взема ценния пътнически формат сешоар. Логиката ме напуска тотално. Инструкторът отговаря следното: „Гребенът е важен! И прическата също! В един момент ще трябва да излезете на бял свят и първите хора, които ще ви посрещнат са медиите, не роднините, а CNN. И тогава ще има един зрител на мекия си диван в най-подреденото западно градче, който ще си каже: „Горките хора какъв ужас са преживели, но по дяволите колко добре изглеждат!“
Исках да стигна до гребена, защото съм сигурна, че в домовете на „контрапротеста“ това си казват: „Милата Мая с домат по сакото, ама да му се не знае чудната прическа, косъм по косъм подредена.“ Същественото убягва.
Къде са прическите се питам напоследък? Те да не са си забравили гребените нашите депутати, щом влизат и излизат от парламента с линейки, загърнати с чадър от полиция? Дали са им направили задължително обучение „сигурност“? Ще ми се да им кажа, че е можело и трябвало да бъдат важния, а не маловажния персонал, но късно е либе за китка. Просто е време да си приготвят раниците с по-дългосрочни провизии, гребените и да осъзнаят, че прозорците на тоалетната ги виждаме всички, а в България за добро или лошо свидетелите ги оставяме предимно живи.
Лимонада с мед и мащерка
Защо мащерка?
Според древните гърци и римляни мащерката е символ на смелостта, куража, храбростта, гони лоши сънища, води добри феи. Полезна е за дихателната система, богата на антиоксиданти, етерични масла, успокоителна, антисептична. Част е от арабския за‘атар, за който вече съм ви разказвала.
Как да си я направим? Смесвате на вкус изцедени лимони, вода и мед. Към тях прибавяте прясна счукана/стрита мащерка и оставяте ароматът й да пропие в лимонадата. Алтернативно, може да направите силен концентрат от чай с мащерка, и да добавите от него към лимонадата.
No Comments