Когато бях малка традиционно лятото се прекарваше в Етрополе в къщата на прабаба ми. Там са се случвали и повечето магарии, за които постоянно разказвам. Общо взето много свиден и щастлив период. Та, там в центъра има часовникова кула с камбана, която освен, че се чува на всеки половин час, се и вижда от стаята ми на втория етаж. Спомням си, че независимо с какво се занимавах като забие часовника автоматично почвах да броя с него. Особено вечер. Прозорецът винаги беше отворен, пердето леко играеше, аз заспивах с черно-бели кадри на “Флинстоунс” на малкия бял телевизор или друго по Ефир 2, тормозех баба да си приказваме, взирах се в белосаната стена дали на лунна светлина се виждат артистичните точици, оставени тайно от мен с молив, внимавах да не се ударя в крачната шевна машина Сингер зад главата ми, леко се унасях с аромат на градина и животни, и дори в просъница тиктаках с часовника. През нощта се чуваха само камбаната и щурците, но като стане кръгъл час дори и щурците замлъкваха, сигурно и те отброяваха. По някаква причина чувствах, че е важно това броене, че е от значение как на фона на цялата пъстрота на деня има нещо, което винаги се случва по един и същ начин.
В София няма часовник наблизо, шумове колкото искаш, а аз просто отдавна не отсядам в Етрополе, все сме в Бойковец. Съвсем бях забравила за всичко това до вчера във Варна. Туристите са някъде по баровете, човекът с царевицата пред хотела отдавна се е прибрал, няма никакво суетене по главната, лежа си пак така на отворен прозорец и в унес се усетих как броя до 12 с градския часовник. Не мога да ви опиша какво мило чувство ме обзе, една радост, че не чувам нищо друго освен него. Усмихнах се и разбрах, че макар разнообразието е дошло време да се отчете онази сигурната променлива, която се случва всяка година. После доброих до 29, на колкото ставам днес.
Понеже бабиното сладко от малини е най-търсената и популярна рецепта в блога, реших, че е добър повод да се почерпим и с нейния сок от малини.
За да го направите има три начина:
1. Ако имате наистина много малини тогава действайте със соковарката по тази бабина рецепта, която още на TEDxBG ви споделих. Става по същия начин, както и с останалите плодове.
2. Ако нямате много малини може да направите следното: сварявате малините с вода в тенджера (водата да ги е покрила, че и малко отгоре), прецеждате после чиста течност. Нея я сварявате наново и още като е гореща я пълните в бутилки, в които сте сипали 4 с.л. захар предварително (количеството е за литрова бутилка). Затваряте здраво и пиете през зимата.
3. Ако пак нямате почти никакви малини, а искате да направите по-скоро концентрат, които да се разрежда или да се ползва за сиропиране на сладкиши и други, действате така: сварявате малините пак с вода като в точка 2, прецеждате ги и мерите колко ви е останалата чиста течност. Ако е 1 литър, сипвате в нея 2 ½ килограма захар (ужасно много е, знам, но е концентрат все пак), разтапяте захарта добре и пак сварявате тази течност. Като заври я сипвате гореща в бутилки и затваряте. Този концентрат ще трябва да го разреждате с много вода, за да става за пиене.
Преди да довърша поста се разрових и за малко информация за тези два часовника. Този в Етрополе е от 1710 г. и е един от най-старите в България – ето тук има за него накратко. А варненският пък е по-млад, но с доста интересна история както за него, така и за човека, който го поддържа толкова много години (прочетете тук).
Сега си говорихме с Ники на закуска дали градският часовник е може би решение за намаляване на стреса. В крайна сметка ако нямаш на ръката си нещо, което да поглеждаш като луд през 5 минути, а просто спокойно вярваш на точната камбана, сигурно ще подобриш представата си за времето и съответно по по-умерен начин вродената си точност. Абе, намираме се на приказка…
Пожелавам си/ви здраве, вълшебства и още малко от морското безвремие!
10 Comments
Дима
22/08/2013 at 10:57Страхотните сламки откъде са?:)
Теди
22/08/2013 at 10:59от тук: http://www.papermash.co.uk/collections/bake/products/striped-paper-straws
Дима
22/08/2013 at 12:09Благодаря! Късмет…
Alia
22/08/2013 at 18:01Как ми напомни за моите лета при баба в Разград. Точно до блока има часовникова кула, така и аз все броях колко пъти ще звънне камбаните. Будех се и заспивах с нея, с аромата на бели чаршафи и дюли по перваза. Благодаря! А концентрат от малини ще си направя задължително по тази рецепта.
Теди
22/08/2013 at 18:42Благодаря и се радвам, че чувството е споделено 🙂 Ако имаше в София такъв часовник отдавна да съм махнала ръчния 🙂
Мира
24/08/2013 at 17:01Честит рожден ден! Винаги ми е приятно да чета разказите и рецептите ти.
И на мен ми припомни за един градски часовник от детството – този в Сливен. Слава богу, че баба не живееше близо до него, че там се изсвирва, и то доста силничко, Стани, стани юнак балкански толкова пъти колкото е часа. Песента я донасяше вятъра и пак така, в тихите часове вечер и следобяд, и аз броях :).
Теди
24/08/2013 at 18:05Хехе при теб е било много колоритно, чак и песен 🙂 Благодаря ти много, Мира!
Mimi
10/09/2013 at 00:12Много ми хареса историята, която си разказала преди рецептата. Създаде ми страхотно настроение. В момента не мога да намеря малини, но пък живея до кула с часовник, която бие на всеки 15 минути, а в 12 на обяд всеки ден пускат Аве Мария. Честно да ти кажа много ме дразни вече тая шумотевица, но след този разказ може да се опитам да гледам на нея по-снизходително.
Поздравления за блога! Макар и да не съм готвачка, го чета с удоволствие, ако ще и само заради приятното настроение, което ми носят снимките и историите ти.
Теди
10/09/2013 at 09:32Благодаря ти много, Мими 🙂 Току виж пък часовникът е започнал да ти харесва дори 🙂
Гери
20/06/2015 at 20:49Възхищавам се на умението Ви да разказвате красиво, образно и увлекателно обикновени истории и да ги правите интересни и значими.