Бабин сок от малини

Когато бях малка традиционно лятото се прекарваше в Етрополе в къщата на прабаба ми. Там са се случвали и повечето магарии, за които постоянно разказвам. Общо взето много свиден и щастлив период. Та, там в центъра има часовникова кула с камбана, която освен, че се чува на всеки половин час, се и вижда от стаята ми на втория етаж. Спомням си, че независимо с какво се занимавах като забие часовника автоматично почвах да броя с него. Особено вечер. Прозорецът винаги беше отворен, пердето леко играеше, аз заспивах с черно-бели кадри на “Флинстоунс” на малкия бял телевизор или друго по Ефир 2, тормозех баба да си приказваме, взирах се в белосаната стена дали на лунна светлина се виждат артистичните точици, оставени тайно от мен с молив, внимавах да не се ударя в крачната шевна машина Сингер зад главата ми, леко се унасях с аромат на градина и животни, и дори в просъница тиктаках с часовника. През нощта се чуваха само камбаната и щурците, но като стане кръгъл час дори и щурците замлъкваха, сигурно и те отброяваха. По някаква причина чувствах, че е важно това броене, че е от значение как на фона на цялата пъстрота на деня има нещо, което винаги се случва по един и същ начин.

В София няма часовник наблизо, шумове колкото искаш, а аз просто отдавна не отсядам в Етрополе, все сме в Бойковец. Съвсем бях забравила за всичко това до вчера във Варна. Туристите са някъде по баровете, човекът с царевицата пред хотела отдавна се е прибрал, няма никакво суетене по главната, лежа си пак така на отворен прозорец и в унес се усетих как броя до 12 с градския часовник. Не мога да ви опиша какво мило чувство ме обзе, една радост, че не чувам нищо друго освен него. Усмихнах се и разбрах, че макар разнообразието е дошло време да се отчете онази сигурната променлива, която се случва всяка година. После доброих до 29, на колкото ставам днес.

Понеже бабиното сладко от малини е най-търсената и популярна рецепта в блога, реших, че е добър повод да се почерпим и с нейния сок от малини.

За да го направите има три начина:

1. Ако имате наистина много малини тогава действайте със соковарката по тази бабина рецепта, която още на TEDxBG ви споделих. Става по същия начин, както и с останалите плодове.
2. Ако нямате много малини може да направите следното: сварявате малините с вода в тенджера (водата да ги е покрила, че и малко отгоре), прецеждате после чиста течност. Нея я сварявате наново и още като е гореща я пълните в бутилки, в които сте сипали 4 с.л. захар предварително (количеството е за литрова бутилка). Затваряте здраво и пиете през зимата.
3. Ако пак нямате почти никакви малини, а искате да направите по-скоро концентрат, които да се разрежда или да се ползва за сиропиране на сладкиши и други, действате така: сварявате малините пак с вода като в точка 2, прецеждате ги и мерите колко ви е останалата чиста течност. Ако е 1 литър, сипвате в нея 2 ½ килограма захар (ужасно много е, знам, но е концентрат все пак), разтапяте захарта добре и пак сварявате тази течност. Като заври я сипвате гореща в бутилки и затваряте. Този концентрат ще трябва да го разреждате с много вода, за да става за пиене.

Преди да довърша поста се разрових и за малко информация за тези два часовника. Този в Етрополе е от 1710 г. и е един от най-старите в България – ето тук има за него накратко. А варненският пък е по-млад, но с доста интересна история както за него, така и за човека, който го поддържа толкова много години (прочетете тук).

Сега си говорихме с Ники на закуска дали градският часовник е може би решение за намаляване на стреса. В крайна сметка ако нямаш на ръката си нещо, което да поглеждаш като луд през 5 минути, а просто спокойно вярваш на точната камбана, сигурно ще подобриш представата си за времето и съответно по по-умерен начин вродената си точност. Абе, намираме се на приказка…

Пожелавам си/ви здраве, вълшебства и още малко от морското безвремие!