“Je te чакам sur la пейката, dans le градската jardin, tu te немà.”
Чист френски!
Така започва поредица от шеги между прадядо ми Христо (автор на изречението) и съседката – леля Ценка. Той – с много чувство за хумор, тя – банката на случващото се в Етрополе. Той я чака да му разкаже градски пикантерии, знаейки прекрасно, че ги е украсила неприлично много, тя се мотае, за да разбере и това де що не се е случило още. Леля Ценка все пак идва с “Ти да видиш…” Следва забавният сериал, който може да се гледа само под асмата, до рибарника, с аромат на рози и градина. “Le jardin de ville” би било подходящо заглавие си мисля. За съжаление обаче тези разговори, за последно водени преди 30 години, няма как да се повторят, но все пак са останали тук-там някои мили смешки на хммм…френски.
Едно е ясно, вродено ми е да говоря френски без да съм го учила. Генетично върви. Или поне аз така си мислех, докато не почнах реално да го уча. В училище не се разбрахме съвсем с мадам, макар тя да имаше сговор с други, с мен не особено, грешката сигурно е била в мен, макар че и до днес смятам, че учителите, които открито демонстрират симпатии и имат любимци, не са добрите учители. Минах през френския институт, сега затвърдявам нещата в ИЧС…въобще няма да казвам точно колко години го уча, че е направо срамно, макар всичко да разбирам и вече да не ми пука като правя грешки. Забавлявам се много и мисля, това е важното. В клас сме трима, говорим си за стартъпи в парфюмерията, изкуство, президенти, вицове, порносписания и разбира се рецепти. Стигаме до детайли какви са различните начини да разделиш белтъка от жълтъка. Всеки по темата си. Е, никой не е в порноиндустрията. Там по-скоро спорим – вредно ли е за малките деца да минават покрай павилионите, където висят оскъдно или изобщо необлечени жени. Та, разнищихме 350 вида сирене, виното, гроздобера, лавандулата на фона на пренебрежителни вицове между французи и белгийци.
За домашно можеше да напишем една рецепта. И аз си избрах тази, която днес ще ви споделя. Това е един лесен есенен десерт. Есенен, защото все още вярвам в четирите сезона (Топлофикация очевидно също), макар видимо да сме го прескочили този. Приготвих десерта на вилата, на фона на бушуващ ремонт из банята, кухнята, кажи речи цялата къща. Масата на двора стана временната ми кухня, че то карфица да пуснеш на муфа ще падне. Майсторите се присъединиха за обяд на масата и бяха любопитни какво забърквам. “Кремче с маскарпоне и праскови.”, казвам аз. Застига ме: “Ама говори на български!” Един от майсторите обаче е наясно, почва да обяснява какво е маскарпоне, че то имало и горгонзола, бри и камамбер, ама не в Етрополе. Но пък е валидна май приказката – “не ям това що и баба ми не го е яла”. Това ми бе казано по повод отричането от китайското в съвсем друг разговор. Всъщност аз не се учудвам ако някой не знае какво е маскарпоне, не бих го съдила грам, все пак гипс картон ми говори толкова, колкото и фазер. За мен интелигентността винаги ще си остане в умението, преценката, гъвкавостта и действието, не в енциклопедичността.
Така, десертът! Има два варианта – може да се направи с маскарпоне, ако няма маскарпоне ,може и с подсладена заквасена сметана.
Трябват ви:
праскови или нектарини, нарязани на дребни кубчета
маскарпоне, на око, зависи колко десерта искате, аз ползвах половин от голямата кофичка за 3 бурканчета
няколко капки ванилов екстракт
малко мед
Рецепта:
1. Смесете маскарпонето с ванилията и меда. Опитайте как е на вкус и може да добавите още мед или още ванилия.
2. Ако не го правите с маскарпоне, вземете една голяма кофичка заквасена сметана (400 мл) и я объркайте с пудра захар – да стане по-скоро със сладък, отколкото сметанов вкус.
3. Сложете повечето праскови в крема, напълнете чашите за сервиране и отгоре украсете с останалите праскови.
4. Оставете ги малко в хладилника преди да сервирате, за да имат време прасковите да пуснат малко сок.
Слънчева неделя на всички!
No Comments