Днес нямам история за храна, но имам история по време на хранене. Седя си аз на високо столче в Wok to walk на Витошка, на масата на витрината. На 30 см от мен е кутийка с ориз, броколи, телешко и сос терияки, а на 30 м е ритуалната зала. Храната ми е вкусна, гледката ми е трагедия. Няма да ръся хейт, просто с душа и сърце искам някой да затвори точно тази ритуална зала. Не че другите са уютни, но пред мен имам:
решетъчна врата, като ограда на затвор, отвътре само никой не блъска с изкривено лице за помощ, сива, мрачна
банер над вратата – Банка ДСК, зелен
разрушената “нова” велоалея, покрита с чакъл в разнообразен пачуърк
две масички с по три стола – в чакъла, ей така, не знам къде принадлежат
един измит мерцедес и 15 неизмити други коли
бели и розови балони
младоженец с цигара, която се крие отзад да не попадне в кадър, което прави позирането още по-добро за цялостната композиция на снимката
младоженец с бял костюм, винена риза, винена вратовръзка, черни обувки
булката не я видях
силна възможност за снимки на фона на пешеходната улица, но така че ако може и Златните мостове да се видят, и телевизионната кула, и баровете (дано само снимките са черно-бели после!)
всички се снимат, пушат и гасят цигарите в пепелниците на тези две масички, които аз все още не знам защо са там
множество суетящи се сватбари, които са взели мъдрото решение това да е поводът, когато за пръв път ще обуят токчета, мъката им е свръхчовешка
цигански оркестър и жена, която проси и която всички нарочно не забелязват
и няколко прегръдки в опит да се създаде сватбена суматоха.
С други думи, добре че не съм влязла и вътре в залата.
Не попарвам хората с подигравки от комфорта на дивана, просто ми стана ужасно мъчно за тях, а дори не ги познавам. Криво ми е за всеки, който си започва щастливия усмихнат съпружески живот от това място. Залата събира такси и има персонал, който би могъл да я направи по-приветлива, свежа, празнична, светла. Мислих много къде аз бих сключила граждански брак, ако ми дойде до главата, и при всички тези блестящи възможности, сигурно просто ще е в двора вкъщи. Хич не съм по лачените коли (е, ще е измита със сигурност) и много добре знам, че компанията и хората са по-важни от мястото. Но, по дяволите, обстановката ужасно влияе. И няма алкохол на света, който да те накара да пренебрегнеш колко е сиво. Между другото, персоналът от ритуалните зали извършва посещения по домовете. Освен това правят и съкратена реч, което е повече от чудесно. Все пак на никого не му е нужна аргументация за това как любовта е кръг. Безпределен кръг, който няма начало и край. Има и начало, и конец, но нека поне старта да не със забито токче в уличния чакъл.
Сигурна съм, и го казвам без капчица ирония, че сватбата после е минала забавно, всички са били щастливи, и все по-радостни дни ги чакат. Аз пък си сверих вярата след уок-а в Coffee Religion – новото местенце на Христо Белчев, където има кафе от цял свят и за най-капризните ценители. Дори такова преработено от лемур, за което само съм чела. Интериорът е страшно топъл – меко синьо и кафяво, притъмнена светлина, удобни столове и маси с шарени плочи. Работи от три седмици и момичето, което ни обслужи беше повече от доволна, че е там. Опитах и студен чай от каскара (обвивките на кафеената череша) – леко тръпчиво на вкус, не горчи и освежава. Хареса ми!
(чушки от бабината градина)
И все пак рецептата! Това ми прозвуча като на Александра филмс лозунгите в началото на филма след 20 минути реклами: “И сега филмът”!
Разядка с хумус, морков и ким
Филии черен хляб се намазват с хумус, покриват се с настърган морков, нарязни на ситно люти червени чушки и магданоз и се поръсват с ким. Стават за сватбени хапки!
No Comments