Поздравявам ви с The Walkmen – We’ve been had и ви препоръчвам да си я пуснете преди да се зачетете.
Докато се носех из софийското задръстване миналата седмица, по радиото пуснаха запис от последната Аполония и интервю с Цветана Манева, която много харесвам. Спрях да забелязвам трафика и се заслушах. Не бих искала да преразказвам, затова ето и накратко отговора й на въпроса: “Какво е успехът?” „Днес успехът е много лесно нещо, всички успяват, всички са уникални, неповторими. Успехът е нещо много евтино, бързо девалвира. Вероятно във всеки език тази дума – успех – е някаква примамка. Нещо за заблуда, да ни удовлетворява и да не ни кара да се замисляме. В същото време да амбицира, да ни прави по-конкурентноспособни, броейки успешните си ходове. Преди повече от 2500 години Еврипид е написал, че на земята щастливи хора няма, но има успяващи. Покажат някой по телевизията и веднага: Ей, голям успех, ти се появи по телевизията! Имаме много успяващи хора…Успехът е нещо съвършено друго. Ако си много успешен в това, което вършиш, ако си успешен в личния си живот – тогава си щастлив. Успехът е ерзац в наши дни. Да си политик, да влезеш в парламента не е успех, то е единствено отговорност. Но въпросът е дали има съзнание за това. За себе си употребявам тази дума, само когато съм се почувствала полезна с това, което правя за другите. Когато не си полезен само за себе си, а и за другите.”
И тогава се сетих за Марина, с която наскоро си говорихме, и за която успехът е намерил ново измерение, някъде там в мексиканската орбита на щастието. Марина завършва Yale и Harvard, работи няколко години в джунглата на Уолстрийт. “Е, накрая беше леко, само по 12 часа.”, казва тя, отдъхвайки все едно манифактурата се е машинизирала и всички са почнали да дишат, и то на дневна светлина. Но не е там мястото на нейния истински успех, още по-малко пък на щастието. Мястото е Мексико Сити, на улица Баха Калифорния 295, в ресторант Cate de mi Corazón. Там Марина има усещането за напълно нов живот – по-здравословен, по-ведър, с по-голяма полза за другите, просто много, много по-блажен.
Историята започва с желанието на Марина да се откъсне от досегашната си работа, да вземе позволения 6-месечен отпуск (т.нар. sabbatical) и да отвори ресторант в Мексико. Ситуацията с това 180-градусово завъртане и копнежът й да се махне дори временно от Уолстрийт мога да резюмирам с фраза от песента, която в момента слушате и която намерих в графата ”любими цитати” из фейсбука на Марина. “We’ve been had, I know it’s over” (прецакаха ни, но знам, че свърши). Макар Марина да не са я прецакали, обстановката на Уолстрийт е толкова скапана, че чак прецакана. Представете си най-твърдото “не” и след него ще намерите усмивката на Марина, която отрича вариант за завръщане във финансовия свят дори и когато изтекат 6-те месеца. Няма нищо по-трайно от временните неща.
Мексико Сити. Едно, че е влюбена в града от години, и второ, че стилът й на живот толкова е започнал да се променя – отдава се на йогата и веганството, че й трябва друго място, където наистина да диша. Идеята се ражда на парти с бивша нейна колежка от McKinsey – Марисела. Разработват концепцията с друг техен приятел дизайнер, после идва и архитект, а след 6 месеца подготовки отварят. Общо са 11 инвеститора, като тя и Марисела са основатели и държат мажоритарния дял. Марина официално е “основател и стратегически съветник”, а неофициално длъжността й е “biggest fan”.
Името. Името идва от една мексиканска детска гатанка “Agua pasa por mi casa, cate de mi corazón”, на която отговорът е “El aguacate”. Буквалният превод е: “Вода минава през къщата ми, силен трепет на сърцето”. А отговорът – “авокадо” (от agua и cate). Така се ражда Cate de mi Corazón или мястото където сърцето на Марина трепти силно от щастие.
Концепцията на ресторанта е да предложат вкусна, здравословна и безмесна мексиканска храна – 11 вида такос, салати, предястия, супи и десерти. Също така имат “занаятчийски” мексикански бири и вина. Ресторантът е един от малкото вегетариански в Мексико Сити и смятат, че имат най-обширно веганско меню, но не и 100% веганско. Това, което още повече ме грабна е, че всеки ден имат различна “Вода на деня” – например, с целина, краставица, семена чия. Освен всичко, 95% от продуктите им са местно производство.
Идеята им е хората да оценят колко вкусно може да бъде здравословното ядене и лека-полека да похапват повече зеленчуци. Мексико в момента е страната с най-много хора, страдащи от затлъстяване и с най-високи стойности на заболели от диабет.
Мечтата им е в бъдеще да отворят още няколко ресторанта в големи градове като Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон и дори София.
Това е накратко историята на Марина и Cate de mi Corazón, и преди да ви споделя рецептата на леля й за вегански сладки, искам да пожелая успех на Марина и приятелите й, с надежда скоро да похапваме в софийския им ресторант. Не, не им пожелавам успех, а попътно щастие с много силен трепет в сърцето!
Вегански сладки с ядки и сушени плодове
Шепа ядки (орехи, бадеми, каквото има)
Шепа сушени плодове (фурма, сушени сливи, сушени череши)
Лъжица мед
Всичко това се реже на ситно и се пасира в блендер.
Добавя се мед или сушени плодове, докато стане на лепкава каша.
С мокри ръце се правят топчета.
По желание топчетата се овалват в канела , натрошен черен шоколад или сусам.
Позволих си за снимките да подредя сладките като логото на Cate de mi Corazón, пък и денят е такъв…♥
Снимката на Марина я направихме в Soul Kitchen, където ако не сте похапвали още, ви препоръчвам да отидете.
No Comments