Откакто следя страницата на Happiness is…във Фейсбук постоянно се идентифицирам с някоя от картинките им. Идеята е да им се прати изречение описващо какво дребничко нещо/момент е щастието, а те публикуват рисунка по него.
Вчера се събудих в 5, топло ми беше, въртях се и не знам как се сетих за “happiness is…”. Не, че е кой знае какво, просто почнаха да ми излизат в главата моите картини на щастие и докато търсех по-удобното място на възглавницата, синтезирах няколко такива моменти.
Happiness is…
– когато рисувам по запотените плочки в банята под душа
– когато си говоря със зайчетата като с възрастни хора, а те ме гледат ококорено, не мигат
– когато ми е ужасно топло през някоя лятна нощ и като обърна възглавницата откривам хладната й част
– когато дядо ми разказва една и съща история, предимно от годините с оперните турнета, с как е свирил с Франко Ферара; за музикалната академия в Сиена; за публиката в Маями, която аплодира, когато не трябва и за тази в Германия, която мълчи и следи партитурата през цялото представление; за как са изпили една бутилка уиски на ферибота от Ница до Корсика с най-добрия му приятел Боян (фаготист); за Севиля, Кордоба, Гранада, Хайен; за шегите, които са си правили из хотелските стаи; за годините във Висбаден и защо не е останал там; за как надрусани момчета нападат оркестъра на излизане от опера във Франция и срязват яката на ризата му с нож, но понеже баба му я е подплатила твърдо не успяват да го наранят много; за българските музиканти, които са си слагали варени яйца от шведските маси по джобовете; за как се върна след три месеца турне в САЩ и каза да му оправим дрехите, че изненадващо отива да свири за 2 седмици на остров Мартиника (тогава на 70 години), та трябваше да вадим и атласите…за всичко това, което мога да разкажа сигурно от първо лице вече, но разпитвам наново и наново…интересно е все едно за първи път ги чувам тези истории
– когато си имам приятели като семейство, които като разбраха, че Ники има алергия към зайците, ги взеха и гледаха все едно са им деца…все едно така биха гледали и моите деца
– когато съм на палатка, потъвам в дюшека, става жега, изтъркулвам се и продължавам да спя навън
– когато съм под вода
– когато се замеряме с медузи
– когато впрягам Ники да правим мартеници, мога и сама, но ми е смешно да го гледам как се изнервя
– когато съм на Мальовица по изгрев
– когато съм в Бойковец и всички са станали преди мен, и ги чувам как шушукат, но чувствам, че си го дължа да стана най-рано към 11, даже ми е кеф да ме бъзикат, че се излюпвам винаги късно
– когато ми правят палачинки
– когато ми се обаждат ей така, с някаква абсурдна история
– когато отиваме без посока и става неочаквано добър случаен ден
– когато съседите пържат картофи и пекат чушки
– когато нося лачени обувки
– когато ми свършва груповата фитнес тренировка и разтягаме
– когато пристигам на летището в София и знам, че винаги ме чакат от лявата страна на вратата на “Пристигащи”, там на нашето си място, и ми носят шоколадово яйце
– когато баба ми дава зимнина
– когато срещам на улицата класната ми от началните класове, един от най-прекрасните хора в малкия ми свят
– когато съм имала повод да кажа ирландската поговорка за наздраве “may the roof above us to never fall in, and those beneath it to never fall out” (нека покрива над главите ни никога не се разпадне, и хората под него никога да не се разпръснем)
– когато съм на върха, на която и да е планина, колкото по-високо, толкова по-добре се вижда, че земята е кръгла
– когато летя за вкъщи
– когато наблюдавам по летищата кой закъде пътува и си представям причините им
– когато се намажа с готварско кокосово масло след баня и кожата ми пее от наслада
– когато седя на пода в някоя книжарница и разлиствам книги, постоянно го правя, предпочитам книжарници с мокет/килим
– когато изваждам късмета си от новогодишната баница
– когато пътувам с приятели
– когато засичам колко бързо разрешавам судоку с три звездички
– когато се мажем с кал на любимия ни турски остров
– когато ми е било толкова отвратително, че съм си счупила крака, че чак ми е станало смешно
– когато ми нашариха целия гипс с картинки
– когато имах светещи звезди на тавана в стаята
– когато майка ми направи някоя глупост и си се смее сама
– когато съм на работа, прегрявам, блокирам и се размечтавам за друго
– когато пътувам виртуално
– когато чета истории-мистерии
– когато ми мирише на божури
– когато ям супа
– когато някой друг се е напил и му разказвам на следващия ден
– когато се поръчва първата от серии текили
– когато случайно имам следобедна дрямка
– когато е много ветровито, черно и облачно през лятото
– когато ме навали
– когато мирише на сено
– когато танцувам сама в хола
– когато гледам фигурно пързаляне и си се представям олимпийски шампион
– когато получа емайл от стар приятел
– когато вкъщи говоря на френски, а Ники ми отговаря на английски с френски акцент, защото хем ме разбира, но не говори толкова добре френски, хем акцентът му е перфектен
– когато се опитах да шофирам с десен волан
– когато летях с балон
– когато събирам миди
– когато майка ми играе plants vs. zombies на ipad-а и се кара на зомбитата “гадовеее”
– когато баба ми разказва иманярски етрополски истории за заровено турско злато на билото на Стара планина и уликите включват изречения като “от това дърво на куршум разстояние има камък разцепен като отворена книга…”, а дядо ми я гледа с отчаяния прагматичен поглед на реалиста, изчаква и пита: “С к’во стреляме?”
– когато разбрах, че нашите търсят по антикварните сергии стари издания на детски книги и ги събират тайно за бъдещите им внуци
– когато без да съм знаела съм помогнала на някого
– когато съм на място, където няма жива душа
– когато имам задачи на село – събиране на сено, боровинки, диви ягоди, гъби, лешници, раци
– когато се запозная с някого, а имам чувството, че вече сме се срещали…в друг живот може би?
– когато с Ники кажем едновременно едно и също нещо
– когато правя списъци, когато ги преправям и почвам на чисто, ако някой ми види тефтерите, ще се уплаши
– когато съм от по-старите в курса по френски, но пиша с шарени химикалки
– когато пия чай
– когато имам за кого да гласувам
– когато ми подаряват чорапи, мед, чай и книги
– когато си разглеждам бележките на телефона и попадам на такава, в която пише просто “imagine dragons”, не знам какво значи
– когато шофирам и пея фалшиво Тина Търнър
– когато шофирам, а другите в колата спят
– когато не ми е гол кръста, защото вече не съм на 15
– когато хемоглобинът ми е в норма
– когато се смея на себе си
– когато отварям пратки и писма
– когато посрещам гости
– когато пека кексове и ги подарявам, ей така
– когато пека кексове с тайна съставка и карам всички да познаят какво е
– когато готвя
– когато ми готвят
– когато готвя хумус с цвекло
Сварено цвекло, сварен нахут, тахан, зехтин и сол
Пасирайте количества на вкус – примерни пропорции: 500 г сварено цвекло, 5-6 с.л. нахут, 2-3 с.л. тахан, 2-3 с.л. зехтин, и малко сол
Без чесън също е достатъчно добро
Задължително гризини, питки или разни сухари…отиват си.
Вкусен е все едно цялото щастие живее в тази купичка.
– когато правех този мисловен списък в просъница и докато си го подреждах наум се унесох за още малко сън преди първия пролетен ден.
No Comments