Песто от коприва

Когато бях малка предлагах услуги с две неща в кухнята – чистене на коприва и рязане на лук. Не ставаше дума за експлоатация на детски труд, просто копривата не ме пари, а от лука не ми се плаче. Не мога да си го обясня. Ако бях сега с една от моите приятелки вече щяхме да се смеем кой е повече индигово дете.

Друго, което е от бъдещето, е пестото от коприва. За пръв път го направих миналата седмица и останах изумена колко по-добро е дори от любимото босилеково. Просто можех да го ям с лъжицата направо от купата. Така и стана. Свърши доста бързо, но все пак успяхме да го пробваме върху хляб, просто ей така с добавено сирене или объркано в прясна паста. Всякак беше адски вкусно. Даже си мисля, че би станала добра закуска от хляб с копривено песто и бъркани яйца отгоре.

Като количества беше следната импровизация:

– бланширах едно пакетче (300 г, изчистена) коприва, за да омекне
– имах останали много семки от всички изготвени тикви тази зима, обелих една малка шепа + страшно много изчистени от баба орехи от село и направим една шепа микс от двата вида ядки
– пасирах коприва, ядки, зехтин (на око 50 мл) и малко настърган пармезан и това беше
– а и малко сол

Опитвайте на вкус как е и добавяйте още зехтин или още малко ядки или пък пармезан…Не го пасирах съвсем на гладка каша, предпочетох да е малко едро смляно, да се усещат ядките и копривата по-ясно.

Енджой!