След голямото преяждане, което включваше агне с картофи, 40-50 яйца, две от най-големите тави козунак, торта, баница, палачинки, леща, питка, ориз с лапад, и вече не помня още какво, ми се иска да го карам само на вода. Баба сигурно намира нашето “хайде, тази година по-леко” за шега, защото всичко изброено беше изконсумирано от 5 човека само за няколко дни. И не е проблема в килограмите толкова, колкото онова чувство да не можеш да станеш от стола, а главата ти да е на желе. За воля въобще не говорим, прекалено вкусно е дори да се обсъждат някакви ограничения. А аз дори си бях взела въже за скачане, маратонки да тичам из Бойковец и всичките му салтанати за активен спорт из Балкана. Боже, къде ти, дори не ги извадих от чантата. Това е всеки път, но е много приятно да знам, че са ми под ръка. Заложих на книга, поне нещо да се тренира. Е, то от толкова задачи нямаше и време за спорт – яйца ли да боядисвам, зайчета ли да забавлявам, вали, студено ми е, а клинчето ми е много градско и тънко, пък и съседката леля Цеца дойде, откарахме сигурно няколко часа – няма да ви казвам в село със 70 човека каква мрежа от драми са. От “Дързост и красота” могат да почерпят материал за още 15 хиляди серии – то не са любовници, че и по двама понякога, кражби, лъжи, граничещи с научната фантастика, този и онзи не си говорели, четели си писмата в пощата, природни мистерии и исторически небивалици. Всичко в селото се случва при странни обстоятелства, разбира се. Проблемът е, че два пъти едно и също нещо не може да се чуе, и не знам коя версия да запиша за хрониките.
Както и да е, днес съм в София. Няма да го карам на вода, но нещо леко поне – супа с коприва. И спорт.
Трябват ви:
Зехтин
1 глава лук, нарязан на дребно
2 моркова, нарязани
2 картофа, обелени и нарязани
1,5 л зеленчуков бульон
600 г коприва
50 г масло
50-60 мл готварска сметана
Запържете лука в зехтина.
Добавете морковите и картофите и объркайте всичко добре. Нека да се позапържат за няколко минути.
Прибавете изчистената коприва, разбъркайте и залейте с бульона.
Нека да ври/къкри 10-15 минути, докато морковите и картофите омекнат.
Накрая прибавете маслото.
Махнете от котлона, сипете сметаната и пасирайте.
Разлях супата в малки бурканчета, нали съм на детски дози днес. Или хайде, до Гергьовден, когато баба празнува и пак ще е тежкото и най-вкусно ядене.
* Рецептата е от GoodFood, но с няколко промени, в оригинала се слага и праз.
No Comments