Сироп от люляк

Миналата година разказах носталгично за бабиния сок от рози. От онези 25 цветчета имаме още концентрат! Оказва се, че понякога зимнината надхвърля пределите на отоплителния сезон и се чудим какво да правим вече с новата реколта. Причината е не защото не си консумираме бурканите, а просто защото са много. А са много, защото ни харесва процесът на правенето им повече от всичко друго. Просто прекаляваме. Но стигаме до крайности често и в други ситуации – например 5-членно семейство приготвяме две агнета за Великден и Гергьовден, като спокойно може да минем и с половин. Общо взето сляхме двата празника тази година с една манджа. Страшно вкусно безспорно, само че количеството често ни побеждава. И тази бабина рецепта бих я споделила, просто следващия път трябва да стана в 6 сутринта, когато баба слага агнето да се пече. На мен ми е тегаво за работа в 8, представете си ме в 6!

Второто ми наблюдение е, че на село има време за всичко. Затова пуснах мухата на баба тази година освен традиционния сок от рози да направим такъв и от люляк. На второ-трето за деня обаждане, провеждаме кратък разговор с дядо – Аз: Имате ли захар? …Той: Не знам….Аз: А люляци?…Той: Не са цъфнали….Аз: Окей, ще намеря. Чао чао. Хубавото на тези разговори, и това е винаги, е, че никога не ме питат нещо от рода на “за какво ти е….какво ще правиш…какво пак си намислила…” и тн. Това сега си го записвам в списъка “как да се отнасям с децата си”. Липсата на досадни въпроси при положение, че си имаме доверие другия да не направи ужасна магария, е нещо страхотно.

Защо люляк? Подходих с убеждението, че от всяко по-ароматно цвете ще стане сироп (идва ред и на лавандулата). Баба ме погледна изпод очилата с искрено съмнение, но понеже 29 години не ми е отказала абсолютно нищо, веднага се заехме. А и както стана ясно, налудничавите ми идеи рядко са поставени под въпрос.

Решихме да изпробваме по рецептата за розовия сироп, но да сложим повече цвят, понеже люлякът не е толкова силен на аромат и като маслодайност.

Метод:

– Подбират се около 30 китки люляк, само цветята
– Заливат се с 2 литра вода и 2 пакетчета лимонтузу
– Престояват така 24 часа
– Прецеждат се
– Добавя се към сиропа 2,5 кг захар, разбърка се докато се разтопи напълно
– Течността се преварява и когато започне да ври, се сипва още топла в сухи бутилки, които се затварят веднага
– Консумира се като се разрежда с вода, иначе е прекалено сладко

Получи ни се хубав сироп, но не е чак толкова ароматен, по две причини. Първо, люлякът наистина не е благоуханен колкото розите, и второ, набрахме цветята след дъжд, а той някак си измива аромата. Това важи и за розите. Така че, ако берете цветя за сироп, гледайте да е сухо времето. Ние нямахме избор предвид метео-ситуацията, която за последния месец ни докара до мухъл.

Между другото, разрових се малко за люлякова информация. Има разни интересни факти. Например, в Германия се счита за цветето на щастието, нещо като при нас с детелината, и ако намериш люляково цветче с 5 листчета (обикновено са 4), било на огромна сполука. При белите люляци най-често се намират такива цветчета. В Англия обаче е съвсем наопаки работата – било цвете на тъгата, и ако някой ви предложи брак, а вие му върнете китка люляк, значи му отказвате. Предполагам би се получило само, ако не е на живо представена офертата, иначе всяка английска дама би ходила с люляци в джоба за всеки случай. Руснаците и французите са на мнение, че ако някой сънува люляк, то той ще се влюби скоро.

Счита се, че родината му е Иран, и дори персийската дума lilas, която просто значи цвете, е заимствана от французите за наименование на люляка. Люлякът е символ на чистотата и свежестта и се смята, че вирее само в чисти почва и въздух. В двора на ТЕЦ-а до нас, тамън до офиса на Топлофикация, има един храст, предполагам е станала грешка…

Полезен е иначе при болки в костите, за заздравяване на рани, ишиас, задух, епилепсия, липса на апетит, малария и ароматерапия. Люляков чай се препоръчва при ставни заболявания. Ами, това е из енциклопедиите.

Следващият експеримент ще бъде с лавандула, да видим.