Рожков десерт

Има един десерт с рожково брашно, кокосови стърготини, кокосово масло, сусам и мед, който обичам. Правят го в софийски ресторант-магазин, и бих казала, че килограми съм изкупила от него. Комплименти също не съм пестила.

Който следи блога знае, че общо взето не съм живяла много дълго в София последните години и се очертава да не съм постоянно тук и занапред. Съответно, където и да съм, нося със себе си разни такива рецепти. Бабината баница например, или паеята на мама. Е, няколко пъти е ставало въпрос за рожковата рецепта, но ми е отказвано или с “просто недочуване” на моя учтив въпрос, или с някакви други конклудентни действия.

Миналата седмица вечеряхме с приятелка в този ресторант. Взех си от десерта за вкъщи на тръгване и ги попитах с усмивка дали не могат да ми кажат рецептата. Нямам ресторант, а и това не е десерт, който ще завладее щандовете на касите в редовите супермаркети, под стелажите с цигари. С други думи, пари няма да правя от него, нито ще им погубя бизнеса с реализирането на масово производство.

Аз: “Наистина е страхотен десерта. Бихте ли ми казали рецептата?”
Служителката: “Мииииииии нееееееееее.”
Приятелката ми: “Защо? Да не е някаква тайна?”
Служителката: “Мииии да, фирмена тайна е.”

Както и да е, тръгнахме си. Аз знам съставките, ще отделя нужното време да ги натъкмя, макар че можеше просто да ме зарадват, а не да се опитват да ме вкарват в детска игра на “топло и студено”.

Какво е фирмена тайна?
Понятие – плод на разговорната реч. Служебна тайна има. Търговска тайна също. И държавна тайна разбира се. Даже има списък към Закона за защита на класифицираната информация какво попада в категорията държавна тайна. Служителката, добре че не ми каза, че е държавна енигма рецептата, а не фирмена, че щях да избягам като дим под натиска на тежката наказателна отговорност. Служебната тайна също се определя със специален закон, който регулира сферата на дейност на организационната единица. Търговски дружества с повече от 51% държавно участие също могат да определят служебни тайни. Сериозно се съмнявам, че държавата има дял в ресторанта. И последно, търговската тайна. Тя пък е определена във вече отменения Закон за защита на конкуренцията, като „факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите”. Реално единствено предвиденото в Търговския закон наподобява някаква дефиниция: “При осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.” При лицензионния договор също има задължение за тайна. Mалко се отплеснах в търсене откъде й идва да ми каже, че пропорциите са “фирмена тайна”, но пуста упоритост. Дотук нямам попадение. Единственото, за което се сещам и би имало приложение в нашия случай е задължението на работника или служителя да не разпространява поверителни за работодателя сведения. Този дълг е възникнал при наемането й, когато й я разяснено какви данни попадат в категорията “секретни” и е подписала декларация да мълчи. Ако ги няма тези две предпоставки, вече не виждам какво я притеснява да ми каже.

Рецептите защитени ли са по Закона за авторското право и сродните му права?
Не са. Член 3 изброява изчерпателно закриляните обекти.

Как е по света?
И там не са защитени. Всеобщото разбиране е, че се закриля съдържанието на описанието към рецептите, увод, индивидуалност на целия разказ, снимки, но не са защитени – съставки, пропорции, начин на приготовление. Ако бяха, щеше да има само един ресторант на света, където да ядем пица Маргарита.

Какво можеше да стане, ако ми я бяха дали?
– Щях с усмивка да ги споменавам
– Щях да си приготвям от време на време десерта, особено когато съм далеч и щеше да ми е приятно
– Щях да ги дам като източник на рецептата и щях да сложа достатъчно линкове на блога си, препращащи към техния ресторант. Всички, които четете блога, знаете, че нямам платени публикации или реклами и не получавам възнаграждение при споменаването на нещо хубаво. Правя го, когато ми харесва, без задължение.
– Нямаше да губя време в този пост

Другите как правят?
– Наскоро, в блога LifeBites, който следя и на който вярвам за добрия избор и вкус, имаше публикация за ореховките нa Фабрика Дъга. От там са изпратили на автора Радостина рецептата и тя с удоволствие не само я е приготвила, но положително и мило е описала ситуацията, като е сложила достатъчно указания за източника. И аз така щях да направя, но нейсе, не ми бе даден този шанс. Пък и аз вече не искам, страх ме е, ще вземат да ми образуват едно досъдебно производство да се чудя откъде ми е дошло.

Във времена на open source и на засилваща се наслада от споделеното ми се струва меко казано непонятно да шифрираме рецепти. Надявам се един ден ако закрият ресторанта или магазина към него, да не се погребе и рожковата формула. В крайна сметка, приемствеността е едно от малкото ценни неща, които спояват веригата с тези след нас. Било то и в кухнята.

Рецептата за рожковите сладки, приготвена по мое усмотрение, е така:

Съставки:

1 чаша рожково брашно
1 чаша кокосови стърготини
1 чаша сусам
около 13 ч.л. кокосово масло
около 10 пълни ч.л. мед

За да докарам автентичния вкус сложих по равно от сухите съставки и нагаждах маслото и меда, така че да не стане нито мазно, нито лепкаво.

Разбъркайте сухите съставки, добавете маслото и меда, и месете с ръце. Трябва да стане нещо като тесто, което може да разточите. Като го разстелете, отрежете с формичка сладки. Или просто оформете топчета. Не е нужно да се стягат в хладилник.

Ами, това е цялата философия! Десертът се получи и то след първия експеримент. Да слагам ли сега копирайт на пропорциите или не? 🙂

П.П. Брашното от рожкови е заместител на какаото – по-малко калории и мазнини. Богато е на куп витамини, фибри и пектин. Съдържа малко натрий, няма кофеин и е подходящо за хора с алергии към какаото. Естествено сладко е, с аромат на истинско какао. Ако правите алкална диета обаче, няма да е подходящо, защото попада в категорията на средно киселинно образуващите храни.