детски / Захари

Бебешка плоча

_MG_9547

1. В родилна зала: лежерно и ефирно, твърде рано е, а се очертава дълъг ден.

2. В родилна зала II: малко по-драматично и танцувално, напредва времето все пак.

3. В операционната: тук не съм си я избирала сама, така се падна по радиото. Предната песен беше Тина Търнър “Simply The Best”, която всъщност много харесвам, но в 11:46, когато Захари се роди вече бяхме минали на Марая Кери. Не най-любимата песен, но поне е мелодична и нежна. И не ни хвана рекламният блок.

4. В родилното отделение: бях в самостоятелна стая, която дели общ бебешки бокс с жената от другата страна на стъклото. И двете сме с първо дете, нула опит и много въпроси. Даже мисля, че всяка жена на етажа действаше по усет и чувство, отколкото с някакво знание точно какво да прави.

Последна вечер, около 10 часа, лежа си спокойно и си мисля как това е може би последната ми вечер в старата реалност, все пак болничният балон е нещо много междинно, прозорецът е отворен, от булеварда се чуват малко гуми, но нищо кой знае колко дразнещо, влиза лек топъл септемврийски полъх, вижда се Витоша, загасила съм лампите, телевизорът не съм включвала изобщо, сама съм с бебето. Пуснала съм тихичко “Валс на цветята” от Лешникотрошачката. Захари спи.

От другата страна на стъклото – всички лампи светят в ярка синя, операционна светлина, телевизорът гърми с ВИП Брадър и реклама на прах за пране, прозорецът е затворен, майката говори по телефона, сама е с бебето. То реве.

Не съм се родила научена и класическата музика не е поза. Така съм отглеждана и така предавам нататък. И не намирам нищо претенциозно в желанието да се създаде уют и спокойствие, било то и в болница. Опитвам се да не я съдя, от друга страна, цялата тази какофония също не е приятна.

5. На изписването, в колата: малката пауза в цялата еуфория.

6. Първа вечер вкъщи: заспиване.

7. Ритми за сутрешната гимнастика, подбрани от Тарантино.

8. Песен за оригване, танцуването с бебето на нея има сигурен ефект.

9. “Черен петък” на бул. “Сребърна” около мола, отиваме със Захари до болницата, а целият град за маратонки. Как не се сетихме?! Нещо за нервите:

10. Вкъщи: Хари Белафонте, разбира се, нали е адаш.

11. Все още не е тествано, но подходящо за детско парти с възрастни.

1 Comment

  • Цвети М.
    04/06/2017 at 08:08

    Да ви е жив и здрав Захари!

    Прекрасен блог, чудесни рецепти, много увлекателно и интересно написани истории!

    Благодаря за преживяването! Радвам се, че блогът е наличен и се надявам, ако имате вдъхновение, да споделите нещо ново 🙂

    Поздрави! 

Leave a Reply