За малко да изтрия всичко тук. Хвърлям и забравям лесно, но някак си реших, че защо пък да не видя след време как в период на готварска експлозия съм сготвила и качила в блога над 500 рецепти. Лудост!
Лудост са и многото единични чинийки, кухненски кърпи, готварски книги, тави, може би най-богатата колекция на хартиени кошнички за мъфини, прилежно опаковани в няколко кашона, напълно готови за гаражна разпродажба. Лудост е сигурно да имам постоянна работа и от двата свободни дни, един да отива в готвене, “по няколко рецепти, да има за блога материал за цяла седмица”. Лудост са трите буркана шафран – количество за няколко човешки живота готвене всеки ден, ползван има-няма пет пъти. Лудост или не, доскуча ми!
Най-вече във вида и начина по който се случваше – рецепта, снимка и история. Стана ангажиращо и застояло. Как да търся история за паниран зелен боб като имам три държавни изпита, опаковане на апартамент, изнасяне, заминаване за ново място, нова работа, и аууу, бременна съм? Спи ми се! Помня, че когато стана земетресението в Непал много исках да разкажа за краткия ми престой там, но “как да разкажа без да сложа непалска рецепта”…И снимка! Ей сега, само да омеся тесто за непалско момо. Не, не, спи ми се!
Съвсем естествено и блогът заспа. Липсата на промяна нямаше до какво друго да доведе. Имах чувството, че редуването на рецепта-снимка-история е като стара двойка, където любимите си допълват изреченията не от умиление, а от скука.
И все пак, не го изтрих защото:
- няма лошо нещо да ме отегчи, да не го харесвам вече, да не искам да го правя, но да го има и да мога да се връщам към него
- няма лошо, че половината снимки са грозни и омазани, другата половина показва все пак подобряване във фотографските умения, а това е доста по-важно – нещо е научено.
- няма лошо, че е накупен излишен амбалаж – един ден ще имам онази мечтана къща за гости в планината и няма да ми трябват две еднакви чаши, сигурна съм
- няма лошо нищо да не е публикувано дълго време и после да се възобнови – не си изкарвам хляба с блога и никой не ми е опрял пистолет в главата да го списвам систематично
- покрай него се запознах с прекрасни хора
- нито трябва, нито не трябва да го има, както има една приказка, че глаголът трябва се употребява в животозастрашаващи ситуации като “трябва да отида до тоалетната”, “трябва да пия вода” и евентуално още две-три дейности, от там нататък всичко е “искам”
- искам да го има, по различен начин.
Не искам да е с чисто кулинарни постове. Може да е само снимка, само история, само рецепта, може да е едно изречение, препратка, поглед, просто нещо свободно и неангажиращо. Докато пак ми доскучае или пак го променя.
Благодаря на нашия приятел Антон, че смени wordpress темата, опрости я и отговори на капризите ми! Благодаря и на Ники, че няколко пъти ми повтори да не го трия. Или да го променя, или да го оставя като архив, който със сигурност след време ще искам да разгледам.
Благодаря на Захари, че опрости емоционалната каша, избута всичко излишно в пространството, смени ми очилата и спря времето!
3 Comments
Зорница
19/12/2015 at 21:26O, да 🙂 колко пъти съм се чудила дали да не го делна 🙂 и когато се отърсих от момента, че задължително трябва да публикувам нещо, че трябва да бъда изключително мила и люебезна с всеки и започнах да се съобразявам единствено със себе си, се почувствах наистина у дома 🙂
Мими
25/01/2016 at 14:01Ама как може да ти дойде идеята да го триеш? Това е лудост. Няма значение, че ти е писнало да го поддържаш и сега те вълнуват други неща. Постовете ти зареждат и вдъхновяват, независимо на каква тема са и колко нови са. За мен лично са ценни и като се сетя за някоя рецепта или история влизам отново и препрочитам. Повечето неща дори не съм ги готвила, но историите около тях са ме заредили с любов към живота и любопитство към света. Недей да лишаваш хората от това, защото истината е, че не всички умеем да го генерираме сами 🙂
рошавото
23/04/2016 at 16:15Пращам много виртуални целувки и прегръдки, понеже така и не сме се виждали, но пък мислех да напиша нещо подобно на горния пост, сега няма смисъл да го повтарям! : )
Много много поздрави за прекрасното детенце, което със сигурност ти е преобърнало света на 180°, за добро, и то дори без да иска : Р! : )))
Ще се радвам да прочета каквото и да е тук, дали кулинарна, дали пътешествена, работна, всекидневна или бебешка история! : )
За архива, мога само да бъда адски благодарна (и съм! : )), че всеки път като идват спонтанно гости или просто времето ме е притиснало и трябва по-скоро да имам прясно домашно ястие на масата (защото умирам от глад : )), отварям сайта ти, пиша в търсачката продукта, който ми се яде или имам в хладилника и винаги, ама винаги си харесвам по нещо! : )))
Това е! : ) Много здраве, щастие, усмивките си ги имате, но пак и тях! и попътен вятър! : )
Рош