Няма да закачам българската естрада и да цитирам Стефка Берова, но тя някак си изплува с нейната песен за двете сърца, когато попаднах в интернет на определението, че и цвеклото е като две сърца в едно. Звучи меко казано безумно, но все пак си има обяснение. Като се замисля досега не съм разказвала нищо за цвеклото, а се оказва, че то е главен герой в много приказки – не от кулинарните, а от тези за любов. Дори и да не празнуваме Св. Валентин, наситеният му червен цвят трудно може да се избегне, затова се порових малко и разбрах, че освен всичките си положителни здравословни качества, цвеклото било символ на любовта.
Древната гръцка богиня на любовта Афродита, която била безумно красива и притежавала най-могъщите роматични сили, разчитала не на друго, за да разтопи всяко сърце, а на цвеклото. Консумирала го в огромни количества и дори си извоювала титлата “Богиня на цвеклото”. Тайната бързо се разпространила, като на зеленчука му приписвали какви ли не еротични и афродизиакални качества. И така до ден днешен останало поверието, че ако мъж и жена отхапят от едно цвекло, те остават свързани и влюбени завинаги. Де да ставаше така! Но пробвайте, току-виж проработило! А, може и да изпратите картичка за Св. Валентин като тази вляво, направена за същия повод, но през 1900 година. Всъщност, коренът има цвета и формата на човешкото сърце и може би просто това го превръща от обикновен зеленчук в символ на любовта.
Дори и да не носи вечна любов, със сигурност носи много здраве. И сега скучните детайли: съдържа голямо количество антиоксиданти, желязо, магнезий, и други; оказва благоприятно влияние върху кръвоносните съдове и сърцето, като намалява рисковете от инфаркт и инсулт; източник е на витамин В9, който тялото използва, за да ремонтира ДНК-то при нужда; съдържа бетацианин, който му дава червения цвят и спомага срещу образуването на някои ракови клетки. Освен това, намалява кръвното налягане и дава допълнително енергия. След проучване се оказва, че мъже, консумирали всеки ден чаша сок от цвекло, били по-енергични с около 16%.
Но стига толкова приказки, време е за вкусната част, а тя е крем супа от цвекло, с печени домати и малко сирене.
Продукти:
4 средни на големина корени цвекло
500 г домати Θ
1 скилидка чесън, нарязана Θ
1 глава лук, нарязана
2 с.л. зехтин Θ
800 мл зеленчуков бульон Θ
сол и пипер Θ
бяло сирене Θ
Рецепта:
1. Загрейте фурната на 190° С. Разрежете доматите на две и подредете половинките с отрязаната страна нагоре. Разпръснете върху тях нарязания чесън, поръсете ги със зехтин и ги сложете да се пекат 30 минути.
2. През това време, обелете и нарежете цвеклото.
3. Запържете в дълбока тенджера лука със зехтин за няколко минути. Добавете цвеклото и бульона. Когато заври, подправете със сол и пипер. Оставете да къкри около 15 минути.
4. Извадете доматите от фурната и махнете ципата. Намачкайте ги с вилица.
5. Махнете супата от котлона, добавете доматената каша и пасирайте всичко в блендер.
6. Сервирайте топла, с малко натрошено бяло сирене и черен хляб.
4 Comments
Печено цвекло
26/09/2012 at 10:54[…] много. В блога май това е само втората рецепта с него (тук е първата, една супичка). Страшно ми е вкусно обаче, и […]
Цвекло с козе сирене
12/02/2013 at 11:14[…] Миналата година по това време си разказвахме за Афродита, сърцевидната форма на корена на цвеклото, романтични […]
Шоколадов кекс с портокалови корички
14/02/2013 at 11:21[…] факти за храната-любовта-афродизиаците – имаше за цвеклото, за артишока и какви ли не други. Не че сега ме мързи, но […]
Шоколадов кекс с портокалови корички
14/02/2013 at 14:45[…] факт за храната-любовта-афродизиаците – имаше за цвеклото, за артишока и какви ли не други. Не че сега ме мързи, но […]