Бабин сок от рози

Бабиният сок от рози е в групата на домашното сирене – любим, носталгичен, водещ до вкусови дежавута. Първият сок от рози, който съм опитала преди не помня колко години е поел цялата атмосфера на двора, кой какво е направил и казал, на какво сме се смели и ядосвали, какво друго се е случвало, докато сме заобикаляли тенджерата с розите, топлината на лятото, свежестта на сутринта, когато са набрани, въобще къщата като картина.

Прабаба ми спеше на долния етаж в къщата на село (то е град де, за мен “на село”), в стаята й беше и кухнята, и всъщност всичко се случваше в тези няма и 10 квадрата. Сега като се замисля сигурно там са направени и първите ми кулинарни стъпки в печенето на яйце върху амбалажна хартия. Е, няма по-вкусно яйце! Едно, че е от нашите кокошки, второ, че съм го гледала как се опича на печката на дърва с изключителна концентрация, все едно ако мигна ще изчезне или ако не друго, то поне хартията ще се запали, и трето, че самото изстъргване от хартията, така че трошичка да не остане, беше любим процес. От тези свидни неща, които по-скоро водят до егоизъм и с ужас знаеш, че не би споделил с никой и грам белтък. Като се замисля и хартията си я биваше на вкус. Изплуват ми и други аромати – на гювеч, на бухти, на пилешки биби със сол (“биба” на нашенски език значи мръвка), на печени цели риби за курбан с ориз (с изцъклени фосфорни очи…това не знам защо го помня, но явно е било страшна гледка, освен че вкусно), на голямото хаванче за счукване на чубрица…

Сигурно сте забелязали, че когато разказвам за рецепта от детството изпадам в едно безконечно изреждане на вкусови спомени и елементи, което вярвайте ми става абсолютно на автопилот. Даже сега вече забравих за розовия сок. Та, да, розите! Пред прозореца беше градината, над него асмата, а под него розите – еднакви, ароматни и забранени да се пипат. За малко розов концентрат трябваха толкова много рози, че беше немислимо и една да се похаби. Аз си намирах, разбира се, други неща за рушене – като например, изяждането на оставената една краставица за разсад, всичките малини и какво ли не.

Тази година баба пак направи сок от рози и сподели следната рецепта:

“Взимаш 24 рози, не 24, ами 25 от казанлъшките, ароматни, розови…заливаш ги с 2 литра вода и 2 пакетчета лимонтузу…престояват 24 часа, прецеждат се и се добавя 3 кг захар….разбърква се докато се разтопи напълно…после течността се преварява и когато леко започне да ври се сипва топла в сухи бутилки, които се затварят веднага.”

Количеството захар плаши наистина, но все пак това е силен концентрат, които после се разрежда с вода и става сок с много мек розов аромат без да бъде сладък. В интернет сигурно има и други рецепти, може би по-точни и с грамажи на розите, но тази поне в последните 28 години е била най-успешният ни еликсир. Хубав уикенд!