30, малини и тромпет

Повечето ми приятели навършиха 30 преди мен. С други думи много юбилеи се отбелязаха, и епични, и уютни, и морски, и такива, за които на сутринта свидетели трябва да разкажат точно какво сме правили. Може би толкова пъти я отпразнувах тази годишнина, че когато дойде мой ред не усетих нуждата да е нещо специално. А всъщност беше точно такова. И не защото изпадах във философски и екзистенциални размисли как точно се случва крачката на прага на две десетилетия, как се разделям с нещо, как добавям цифри и тн., а защото чисто и просто денят беше прекрасен. Беше “доста перфектен” както каза Ники на другата сутрин.

Получи се така, защото може би градивно през последното десетилетие съм успяла да науча, че колкото по-малко неща планирам, толкова повече време има да ги направя добре, а и да им се насладя. Затова и сведох плановете до един любим минимум – Бойковец със семейството, барбекю на двора.

Събудиха ме с танц и ме поляха с вода по главата. Всяка година ме пръскат с малко вода, обикновено докато съм още в леглото. За здраве е, не е някаква форма на средновековен терор. Това се случи доста рано за моите стандарти на ставане, на все още ниското слънце, което огряваше хола на вилата и правеше дървото да изглежда златно. Като че ли малки кристали танцуваха из стаята с някаква магическа вибрация. После се разнесе аромат на бабина баница и закипя лежерна подготовка. Приготовленията бяха поети от всички равномерно и нямаше усещане за грам стрес. Разходих се в гората за около час, натопих се в реката, повървях малко боса и се прибрах да довърша тортата. Барбекюто пушеше, а аз си редях малини, когато се чу първата нота. Спря ни. На втората вече знаех, че е дядо, който свиреше. За мен! За мен беше адаптирал концерта за китара на Аранхуес за тромпет. Поплакахме малко, от радост, разбира се, че сме заедно, че сме пораснали, че сме се научили да отсяваме най-важното, че го ценим, че сме по наш начин прекрасни. Защото той знае, че няма велик диригент от едно друго, класическо поколение с когото да не е свирил, световноизвестни оркестрини, в който да не си е обличал фрака десетки пъти, и солисти, с които да не е работил, но когато я няма сцената и публиката, за него сме само ние! Досега, не беше правил толкова индивидуален поздрав, но през всичките години, когато аз учех в едната стая, а той репетираше в съседната, съм знаела, че свири и за мен, за да има ученето друг смисъл. В операта винаги седях на едно и също място, така че когато той влезе в оркестрината преди представлението да знае къде съм, да ми намигне, безброй много вечери. Специалното не е юбилеят, а това, да знаеш, че си център не само на нечий свят, а и на една мелодия. Мелодията, с която вибрират всички около теб. И ако кръглите годишнини са време за равносметка, моята е една благодарност, че Вселената е избрала да сме семейство, което във всяко свое действие към мен е демонстрирало безгранична любов и желание да ме докосва до безвременните неща.

Такъв беше денят – всяка думичка, всяко действие попадаха на мястото си! Че дори и пържолите бяха по-вкусни от всякога, а обикновено са майсторски апетитни. И тортата не ми се разпадна, макар че се бях изхвърлила с 3 етажа блатове. И зайчетата не изгризаха къщата. И съседите не пуснаха косачката по време на обяда ни. И ме чакаше изненада вечерта в София – Йони беше организирала от дистанция доставката на цяла чиния пържена цаца. Защото знае, че може да си говорим за семена чия и да списваме здравословни рецепти колкото си искаме, но че цацата е детската ми слабост (oще помня първия път, когато с невинно пищене и захлас установих, че се яде и главата на рибата). И получих по книга от всеки, каквото беше желанието ми, с най-хубавите посвещения, с много пъти “обичам те”.

Преди да си легна реших да отворя произволно една от книгите, на случайна страница и първото, което прочета да обобщи деня ми. Беше Туве Янсон, цитат от “Лятна книга”:

“Бабата винаги беше обичала голямата промяна през август, може би най-вече заради неизменния й ход, заради това, че всичкo си заставаше на мястото и не можеше да стои на друго място. Това беше времето, когато всички следи трябваше да изчезнат и доколкото беше възможно островът биваше възстановен в първоначалния си вид. Уморените лехи се засипваха с водорасли. Продължителните дъждове изравняваха и отмиваха. Цветовете на растенията, които още цъфтяха, бяха червени или жълти, ярки цветни петна над водораслите, в гората имаше няколко огромни бели рози, които разцъфваха и живееха едно денонощие в спиращо дъха великолепие.”

Някак си съвършено описание, като за моя остров. Такова е и моето зануляване тази година, и може би всеки 22 август.

И все пак ако искате да се почерпите със същата торта (Чийзкейк гато с лайм и малини), ето я рецептата:

Продукти:

225 г брашно
1 ½ ч.л. бакпулвер
200 г пудра захар
200 г масло
4 яйца
1 ампула ванилов екстракт
1 с.л. мляко

За крема:

400 г крема сирене
коричките на 2 лайма, и сокът на един от тях
100 г пудра захар

Украса:
малини, или боровинки, или каквото има налично

Рецепта:

Загрейте фурната на 180 градуса и намазнете тава за кекс.
Разбийте с миксер всички продукти за блата.
Сипете го в тавата и печете 50-60 минути.
През това време разбийте продуктите за крема. Опитвайте на вкус как ще е – не трябва да доминира нито сиренето, нито захарта. Добавете от едното или другото ако трябва.
Намажете тортата с крема и украсете с плодовете.
Не е нужно да правите 3 блата, аз прекалих малко. Е, не е останала де, и за съседите на село имаше дори, които в замяна ни дадоха мляко и сирене – обичайна форма на щастлив обмен!